Лунните градини
- Автор: Ериксън Стивън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Лунните градини». Краткое содержание книги:
За сержант Уискиджак и неговия отряд Мостоваци, както и за Татърсейл, оцелялата магьосница на Втори легион, краят на обсадата на Пейл би трябвало да е време на траур за многото мъртви. Но Даруджистан, последният от Свободните градове на Дженабакъз, все още се държи, а тъкмо към тази древна цитадела е насочила Ласийн хищния си поглед.
Ала изглежда, че империята не е сама в тази величава игра. Сбират се зли, обвързани със сянката сили и самите богове се подготвят да вземат участие…
Замислено и написано в панорамни мащаби, „Лунните градини“ е епично фентъзи от най-висш порядък — възхитително приключение, разказано от нов и талантлив глас.
— Разбира се, че е луд — отвърна Бързия Бен и погледна сержанта, чието лице оставаше безизразно. Магьосникът добави припряно: — Но това трябва да се очаква. Кълна се в опашката на Финир, та той получи тяло на кукла! Разбира се, че това го е побъркало.
— Колко? — попита Уискиджак магьосника си. — Той трябваше да ни пази гърба, нали?
— Бързия го държи под контрол — намеси се Калам. — Хеърлок търси следи, рови из лабиринтите — ще разбере кой в империята иска да умрем.
— Опасността — добави Бързия Бен, като се обърна към Татърсейл, — е да не го хванат. Хеърлок трябва да се промъква през Лабиринтите по необичайния начин — всички редовни пътеки са заредени с капани.
Татърсейл се замисли над това и кимна.
— Тайсхрен може да го открие или поне да усети, че някой души наоколо. Но Хеърлок използва силата на Хаоса, пътеките, които лежат между Лабиринтите, а това е нездравословно — не само за него, но за всички нас.
— Защо пък за всички нас? — попита Уискиджак.
— Това отслабва Лабиринтите — отвърна Бързия Бен. — Разбрида тъканта, което пък на свой ред позволява на Хеърлок да прониква в тях по своя воля… и отново да се измъква. Но друг избор нямаме. Трябва да му отпуснем въжето. Поне засега.
Магьосницата въздъхна и разтри челото си.
— Тайсхрен е този, когото търсите. Вече ви го казах…
— Това не е достатъчно — отсече Бързия Бен. — Колко агенти използва? Какви са подробностите на плана… какъв е планът? Всичко това по заповед на Ласийн ли става, или Върховният маг е хвърлил око на трона? Трябва да го разберем, в името на Гуглата!
— Добре, добре — каза Татърсейл. — Значи Хеърлок ви разкрива всичко това — и после какво? Да не би да се каните да убиете Тайсхрен и всички замесени около него? Нима разчитате на моята помощ в това? — Изгледа ги един по един. Лицата им не изразяваха нищо. Обзе я гняв и тя стана. — Знам, че Тайсхрен вероятно е убил А’Каронис, Найтчил и може би моя кадър. Вероятно е знаел, че тунелите ще се сринат върху вас, и като нищо може да е решил, че Втора на Дужек представлява заплаха, която трябва да се премахне. Но ако си мислите, че ще ви помагам, без да знам какво замисляте, грешите. Във всичко това има нещо повече, отколкото искате да ми кажете. Ако е заложено само оцеляването ви, защо просто не дезертирате? Съмнявам се, че Дужек ще тръгне да ви гони. Освен ако, разбира се, подозренията на Тайсхрен за Едноръкия и Втора не почиват на истина — ако не кроите планове за бунт, за да обявите Дужек за император и да тръгнете за Дженабарис. — Замълча и отново ги изгледа един по един. — Да не би Тайсхрен просто да ви е разкрил и по този начин да е осуетил плановете ви? Да не би да ме въвличате в заговор? Ако е така, трябва да знам какви са целите му. Имам това право, нали?
Уискиджак изсумтя, после посегна към бутилката вино на масата и напълни всички чаши.
Бързия Бен издиша бавно и разтри схванатия си врат.
— Татърсейл — кротко заговори той, — няма да предизвикваме Тайсхрен пряко. Това би било самоубийство. Не, ще отстраним поддръжката му, предпазливо, прецизно, след което ще уредим неговото… изпадане в немилост. При условие, че императрицата не е намесена. Но трябва да научим повече, трябват ни тези отговори, преди да можем да решим какъв избор имаме. Не се налага да се въвличаш повече, отколкото вече си. Всъщност така дори е по-безопасно. Хеърлок иска да пазиш неговия гръб в случай, че всяка друга възможност се провали. Възможно е да не се наложи. — Вдигна очи към нея и се усмихна сковано. — Тайсхрен го остави на мен и Калам.
„Всичко това е великолепно, но все пак не ми отговорихте.“ Татърсейл погледна другия чернокож мъж, присвила очи.
— Ти си бил Нокът преди, нали?
Калам само сви рамене.
— Мислех, че никой не може да напусне — жив.
И отново сви рамене.
Сапьорът Фидлър изръмжа нещо неразбрано и се надигна от стола си. Закрачи из стаята; кривите му крака го носеха от единия край на стената до другия и обратно, като затворена в клетка лисица. Никой не му обърна внимание.
Уискиджак подаде чаша на Татърсейл.
— Остани с нас, магьоснице. Бързия Бен обикновено не се издънва… много лошо. — Направи кисела физиономия. — Признавам, аз също не съм напълно убеден, но съм се научил да му вярвам. Приеми нещата такива, каквито са.
Татърсейл отпи дълбока глътка и избърса устни.
— Взводът ви заминава тази нощ за Даруджистан. Под прикритие, което значи, че няма да мога да се свържа с вас, ако положението стане много лошо.