Любов извън закона
- Автор: Джонсон Сьюзен
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Матева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любов извън закона». Краткое содержание книги:
— Струва ми се, че да.
— Толкова ли сте уверен, Рейвънсби? — Усмивката й, очарователна и спокойна, беше като отговор на собствения й въпрос, въпреки че думите на Джони изобщо не бяха предизвикателни или арогантни.
— Никога не бих си позволил да бъда самоуверен е вас, лейди Греъм. Вие ме шокирате като жена с невероятно силна воля и самообладание.
— Никога не забравяй за тези мои качества, Джони.
Произнасянето на името му бе доста голяма грешка. Начинът, по който прозвуча — интимно и близко, напомняше за онова, което се бе случило между тях през онази нощ. Спомниха си кога точно за последен път Елизабет бе произнесла името му с тази жар и нетърпение.
— Чудех се дали… — започна Джони с тих глас, леко прегракнал от вълнението — дали не би променила мнението си за Единбург. Няма ли да е възможно да отложиш работата по строежа на новия си дом… за да се развлечеш за няколко дни.
— Сигурна съм, че за мен самата ще е удоволствие — отвърна Елизабет, без да се замисля, а единственото й желание в този момент бе да обвие ръцете си около врата му и да го целуне страстно, въпреки стотиците любопитни погледи наоколо. — Но моят живот ще продължи отново, след като ти си заминеш за пореден път, Джони. И колкото и да прозвучи егоистично, не бих искала да възприема твоите навици да завързваш непостоянни, хаотични връзки. Така че, благодаря ти за поканата, но съм принудена да откажа.
— Вие самата не сте твърде скромна и свенлива, лейди Греъм. Може би нещо би помогнало да промените мнението си относно непостоянната ми натура.
Джони знаеше, че разполага с време, докато е тук в Тевиътдейл, и че Елизабет бе податлива на убеждаване…
— Никога не съм се преструвала на скромна или свенлива. Не съм се радвала на компанията на обиграни жени от висшето общество. Така че едва ли ще променя мнението си, защото това би означавало, че трябва да съм доста глупава, щом твърде добре зная с каква репутация на ухажор и любовник се ползвате в обществото. Не смятате ли, че съм права?
При тези думи Елизабет го погледна и се усмихна леко.
Объркан от нейната откровеност, Джони призна с искрено съжаление:
— Твърде рязко се изказвате по повод съблазънта и взаимоотношенията между мъжа и жената, мила. Манроу се оказва прав.
— За какво?
— За това, че не се забавлявате с телохранителите си. Братовчед ми яростно защитаваше вашата чест.
Елизабет се усмихна и отговори:
— Разбирам. Навярно и вие вече сте се убедили по някакъв начин в неговата правота. Навярно съвсем ще ви разочаровам, милорд, като ви призная, че по-скоро съм човек, който е склонен да се обрече на безбрачие.
Всякакви сексуални помисли и планове на Джони не можеха да се равняват по сила и въздействие на тези прости и ясни, крайно категорични думи, които тя току-що бе произнесла. Въпреки това той я пожела още повече и едва сдържа порива си да я сграбчи в ръце и да я отнесе в някоя от стаите на горния етаж, въпреки че рискуваше публично да бъде заклеймен.
— Аз не мисля, че бих намерил сили да се обрека на подобен живот — призна той, като едва си поемаше въздух.
В същото време Джони си мислеше колко би навредило на авторитета и репутацията му, ако не успееше да се държи джентълменски докрай.
— Не се и съмнявам, милорд. Но нали знаете, че живеем във време, в което жените и мъжете се оценяват по различни образци.
Елизабет изрече това твърдение със самочувствието на човек, който бе имал възможността да провери верността му.
— Вдовиците все пак разполагат с много повече свобода — подметна Джони, който напълно бе съгласен с правилата за оценка на различните полове, но се изкушаваше да потърси различните житейски нюанси и ситуации.
— Става дума не за безгранична свобода, все пак — уточни Елизабет.
— Станали сте по-предпазлива и благоразумна, след като напуснахте Голдихаус — отбеляза Джони, докато в ума му се редуваха сцени от тяхната страстна нощ.
— По-разумна, бих казала.
— От мен ли се пазите?
— Да — призна Елизабет, но усмивката й издаваше готовността й да се позабавлява с него.
— Мога да бъда много упорит — закачи я той, без да се трогне от нейните доводи, насърчен от усмивката, която не бе убягнала от вниманието му. Все пак Джони бе доста опитен и владееше всички различни нюанси на любовната игра.
— Аз пък мога да бъда опърничава.
— По отношение на секса.
Елизабет се усмихна и попита учудено:
— Нима говорехме за секс?
Джони се разсмя.
— Не, разбира се, че не — отвърна той и я придърпа незабележимо към себе си, при което ръката му се спусна леко и галантно към таза й. — По-скоро обсъждахме дали имаш време за малка ваканция.