Пленник на тишината
- Автор: Ходорковский Михаил Борисович, Панюшкин Валерий Валерьевич
- Язык: болгарский
- Переводчик: Димитрина Гергова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пленник на тишината». Краткое содержание книги:
Валерий Панюшкин — известен разследващ журналист, удостоен с наградата „Златното перо на Русия“, си поставя за цел да разплете загадката около съдебния процес срещу Михаил Ходорковски.
В книгата „Пленник на тишината“ той разглежда 16-годишен период — от началото на предприемаческата дейност на Ходорковски и превръщането му в олигарх и собственик на ЮКОС — най-голямата руска нефтена компания, до осъждането му за неплатени данъци през 2005 г.
Без да го представя като светец, журналистът си служи с абсолютно достоверни факти от биографията му, арестът и съдебното дело. В своите разследвания авторът открива поръчкови документални филми, представящи Ходорковски като злодей, скалъпени атаки от страна на някои медии, обвинения в убийства и корупция, спънки за свиждания в затвора и разговор с адвокати.
2. Какво е станало с него?
Настигнало го е възмездието. Или пък му отнемат компанията. Или му пречат да узурпира властта. Или му пречат да разклати властта на узурпатора.
Мислете, младежи, мислете!
3. Кога?
На 25 октомври 2003 година. Или пък пътят към затвора започна през пролетта на 2003 и продължава досега и ще продължава, докато Ходорковски не бъде освободен или убит.
4. Къде?
На летището в Новосибирск. Или в прокуратурата в Москва. Или в Басманния районен съд. Или в Кремъл.
5. Защо?
Защото е нарушил закона. Или защото е станал твърде значим. Или защото е финансирал опозицията. Или защото се е скарал с президента. Или защото се е опитал да се бори с корупцията.
6. По какъв начин?
В съответствие със закона, казват прокуратурата и съдът. В нарушение на закона, казват адвокатите.
7. С каква цел? За да не избяга, казват прокуратурата и съдът. За да му оказват натиск, казват адвокатите.
8–9. На кого и защо е изгодно това?
На Кремъл, защото богатите предприемачи се уплашиха и застанаха „мирно“. На Игор Сечин, защото отломките на ЮКОС отидоха в компанията „Роснефт“, а тя се ръководи от Игор Сечин. На Роман Абрамович, защото Роман Абрамович получи 3 милиарда долара по време на сделката ЮКОС-„Сибнефт“ и още не ги е върнал.
10–11. На кого и защо е неизгодно това?
На Роман Абрамович, защото ако сделката ЮКОС-„Сибнефт“ беше станала, Абрамович щеше да е съсобственик на една от четирите най-големи петролни компании в света. На предприемачите, защото в Русия се влоши инвестиционният климат. На правозащитниците, защото се закриха редица правозащитни проекти. На школата „Интернюз“, защото „Отворена Русия“ вече не я финансира. На опозицията, защото е вкаран в затвора един от главните й спонсори.
— А нима на народа не му е изгодно? — пита една студентка.
— Какво общо има народът? — учудвам се аз. — Вие сериозно ли си мислите, че държавата наистина е отнела ЮКОС от Ходорковски и го е дала на нас? Или пък го е взела за себе си?
12. Кои са враговете?
Най-малкото — половината от администрацията на президента, може би включително и самият президент. Всички държавни телевизионни канали.
13. Кои са съюзниците?
Тук се получава нещо странно. Адвокатите на Ходорковски разказват, че в подкрепа на клиента им се обадили, например, лидерът на блока „Родина“ Дмитрий Рогозин и лидерът на Националболшевишката партия Едуард Лимонов. А Явлински не се обадил. А Немцов пък се обадил след година и половина. Лидерът на комунистите Зюганов започнал вече донякъде да подкрепя Ходорковски след публикацията на статията му „Левият завой“.
14. Какво ще стане?
Не зная. Държавата казва, че Ходорковски ще лежи минимум осем години и ще му бъдат повдигнати нови обвинения и това никак няма да се отрази на живота в страната. Ходорковски пък казва, че след около три години (т.е. някъде към следващите президентски избори) Върховният съд ще го реабилитира. Адвокатите казват, че щом общественото мнение забрави за него, Ходорковски може да бъде убит в затвора.
— В крайна сметка той виновен ли е или не? — не издържат студентите.
— Неправилно задавате на мен този въпрос, деца. Задайте го на Глеб Павловски или на Михаил Леонтиев, или на Андрей Караулов, или на Пьотр Толстой. Единствено те знаят верните отговори. А ние мислим, питаме, съмняваме се, опитваме се да разберем истината. Опитваме се да научим нашия читател или зрител да мисли, да пита, да се съмнява. А, той, кучият му син, не ще да се научи.
Знаете ли какво правят моите най-добри студенти, след като завършат школата по журналистика и се завърнат в своите малки градчета в малките телевизионни канали, принадлежащи на металургични крале, кметове, губернатори и друг елит, получаващ повече от 100 хиляди долара годишно? Те напускат работата си. Отровени от нашето обучение, те не могат да работят, защото им разрешават да отговарят само на три от четиринайсетте въпроса, а от двете страни, участнички в конфликта, им разрешават да питат само едната.
Нещо повече — мисля, че много други програми на „Отворена Русия“, първоначално предназначени за формиране на елит, доведоха до обратното — до нежелание на участниците в тях да се превърнат в също такъв елит.
„Отворена Русия“ има например един проект, наречен „Нова цивилизация“. Става дума за летни детски лагери. Децата живеят на палатки, в спартански условия и играят, представяйки си, че лагерът им е държава. Там те се разделят на бизнесмени, безработни и държавни служители, след което започват да събират данъци, да се наемат едно друго на работа, да изграждат бизнес, да искат социални помощи и пенсии, да правят избори, да се кандидатират за различни длъжности. В края на смяната децата започват да разбират как работи държавата и връщайки се вкъщи, с блеснали очи разказват всичко това на родителите си.