Пленник на тишината
- Автор: Ходорковский Михаил Борисович, Панюшкин Валерий Валерьевич
- Язык: болгарский
- Переводчик: Димитрина Гергова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пленник на тишината». Краткое содержание книги:
Валерий Панюшкин — известен разследващ журналист, удостоен с наградата „Златното перо на Русия“, си поставя за цел да разплете загадката около съдебния процес срещу Михаил Ходорковски.
В книгата „Пленник на тишината“ той разглежда 16-годишен период — от началото на предприемаческата дейност на Ходорковски и превръщането му в олигарх и собственик на ЮКОС — най-голямата руска нефтена компания, до осъждането му за неплатени данъци през 2005 г.
Без да го представя като светец, журналистът си служи с абсолютно достоверни факти от биографията му, арестът и съдебното дело. В своите разследвания авторът открива поръчкови документални филми, представящи Ходорковски като злодей, скалъпени атаки от страна на някои медии, обвинения в убийства и корупция, спънки за свиждания в затвора и разговор с адвокати.
Ето какво казва една девойка от малко градче. Тя работи като журналистка, защото й харесвало да я показват по телевизията. А телевизионният канал принадлежал на местния металургичен комбинат. А истина нямало, истината била толкова субективно нещо, че например директорът на металургичния комбинат, който е собственик на техния телевизионен канал, харесвал хокея и затова в спортните новини не се споменавали други видове спорт, освен хокей.
— Дори футболът не съществува при нас — смее се момичето. — А вие ме питате дали има истина.
А ето едно момче от друг малък град. Работи като журналист, защото е много любопитен. Техният малък телевизионен канал е сключил договор с местната власт за „информационен съпровод“, т.е. кметството плаща на телевизионния канал, за да отразява дейността на кмета на града — за каква истина може да става дума при такива условия?
В класа ми има петнайсет души и на никого не му прави впечатление, че тяхната професия е да лъжат.
— Добре, аз пък ще ви говоря за журналистиката така, сякаш истината съществува. Става ли?
Вземам един флумастер, а те ме слушат. Внимателни са, може би защото са чували името ми, а може би защото им е интересно да чуят един луд, който мисли, че има истина и тя дори може да бъде намерена. Аз казвам:
— Да речем, станало е някакво събитие и ние трябва да разкажем за него. Откъде да започнем? Какво първо трябва да се направи?
— Да се отиде на място и да се снима! — викат те. — Да се вземе интервю от очевидци. А как да подадем новината? Как все пак да я подадем?
Аз казвам:
— Първо трябва да се помисли. Какво значи да се помисли?
Мълчание. За седемдесет години съветска власт, за петнайсет години т.нар. демокрация хората у нас не само се отучиха да мислят, но дори не знаят най-простото речниково определение за тази дума.
Аз казвам:
— Да мислиш, значи да си задаваш въпроси.
Слушателите ми са шокирани, не са очаквали толкова простичка и очевидна формулировка. А аз им обяснявам, че като правило времето на репортера е твърде малко, за да може всеки път да си подбира нови въпроси за мислене. И затова въпросите, които трябва да зададе репортерът, за да напише или заснеме репортаж, са предварително определени. Те са само четиринайсет. Какви са, питам.
Всяка година студентите, дошли за първи път в школата, сами формулират все повече стандартни въпроси. Преди две години те не можеха да формулират нито един. Сега предварително знаят поне пет стандартни въпроса с буквата W от западните учебници по журналистика:
1. Who? — Кой?
2. What? — Какво?
3. When? — Кога?
4. Where? — Къде?
5. Why? — Защо?
Останалите девет въпроса обикновено продължавам да им подсказвам (формулировките на въпросите са на Александър Кабанов, към когото — използвам случая — да изразя дълбоко уважение и благодарност):
6. По какъв начин?
7. С каква цел?
8. На кого е изгодно?
9. На кого е неизгодно?
10. С какво е изгодно?
11. С какво е неизгодно?
12. Кои са враговете?
13. Кои са съюзниците?
14. Какво ще стане? (Е, и какво?)
В класа преминава лек шепот. Студентите ми явно са развълнувани от това как безсмислени събития от всекидневието могат да се превърнат в увлекателно пътешествие към истината, наподобяващо „влакчето на Инди“.
— Супер! Яко е! Но това иска много работа! А кой би пуснал в ефир отговор на въпроса „На кого е изгодно“?
— Същевременно — добавям — професията на репортера се отличава от професията на писателя по това, че отговорите на четиринайсетте въпроса трябва да извлечете не от собствената си глава (която, между другото, по-често се използва от репортера за ядене, пиене и да понася удари с тояга), а от участниците в събитията. Сюжетът ще стане само ако в събитието има конфликт. А във всеки конфликт има минимум две или три страни и трябва да бъдат разпитани всички.
Студентите се смеят. Аз продължавам:
— Хайде като упражнение да разнищим някое станало наскоро събитие. Например…
— Например, вкараха Ходорковски в затвора — вдига ръка момичето, на което не му разрешават да излъчва никакви други спортни новини, освен за хокея.
Окей! Започваме да разсъждаваме заедно със студентите.
1. Кого са вкарали в затвора?
Михаил Ходорковски. Без никакви оценки. Просто различни версии, включително и хипотетични, за това кой е той. Гражданин на Русия. Съпруг, баща, син. Богаташ. Може би талантлив мениджър. Или може би — крадец и убиец. Обществен деец. Може би — заговорник.