Няма да се уплаша от злото
- Автор: Хайнлайн Роберт Энсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Няма да се уплаша от злото». Краткое содержание книги:
(„Напротив, шефе, погледни каква повлекана съм станала. Виж ми само маникюра. Орлови нокти! И, майчице, гърдите ми са увиснали! Имам и коремче!“)
„Красива си, и толкоз. Направо страхотна! Юнис, мила, винаги съм жадувал да те зърна гола. И ето, че ми излезе късметът.“
(„Няма спор. Жалко, че нямах малко време да се поразкрася, преди да ме видиш. Косата ми е разчорлена. И… да, вече съм сигурна. Тялото ми направо вони.“) „Ей!“ („Съжалявам, шефе, беше без да искам. Знаеш ли какво, ще ми се да си направим една гореща ароматна баня, преди да се върнем в леглото. За един ден няма как да се справим с отпуснатите мускули, но поне нека сме чисти.“ — Обърна се и си огледа дупето. — „Олеле, Божичко! Надебеляла съм, погледни ми само задника!“) „Юнис, това е най-хубавото дупе, което съм виждал. В цялата страна.“ („Било е, но не сега. Но обещавам, че пак ще стане. Шефе, от утре започваме редовни упражнения. Трябва да го стегнем това тяло.“) „Добре, щом настояваш, но нека само повторя, че имаш най-великолепното тяло, което съм виждал през целия си живот. Ей, Юнис, сетих се за онзи костюм на русалка. Я ми кажи, носеше ли сутиен, или това бяха твоите си гърди?“ Тя се засмя.
(„Какъв ти сутиен? Разбира се, че бях аз. С малко боя отгоре. Но тогава гърдите ми бяха твърди като камък и Джо можеше спокойно да работи върху тях. Ей, шефе, май не ме беше виждал съвсем гола?“)
„Защо според теб съм се облещил?“
(„Говоря за оня път, преди да ме убият. Когато бях твоето малко момиченце и ти само се облизваше, дърт похотлив пръч такъв.“).
„Всеки ден ще прекарвам поне няколко часа да се гледам в огледалото.“
(„Не виждам защо да не го правиш, мила, това си е твоето тяло сега. Пък и винаги е най-добре да правиш упражнения пред огледало. Мисля, че ние…“)
Вратата се отвори.
— Госпожице Смит!!!
Йохан се огледа изненадано и отвърна:
— Госпожице Джерстън, защо нахлувате по този начин в стаята ми?
Сестрата игнорира гневния изблик на пациентката си и я улови за ръката.
— Облегнете се на рамото ми, ей сегичка ще ви върнем в леглото. Направо не искам да си помисля какво ще каже доктор Гарсия! Сигурно ще ме убие — ама вие с всичкия ли сте си? — Сестрата беше на път да се разплаче.
— Разбира се, че съм с всичкия си — отвърна Йохан и се опита да се освободи, но сестрата се оказа по-силна, отколкото изглеждаше. — Не ми отговорихте на въпроса.
Сега вече сестрата избухна в сълзи.
— О, моля ви, мила, не спорете с мен! Трябва час по-скоро да ви върнем в леглото. Може би доктор Гарсия няма да ми се разсърди чак толкова.
Йохан изведнъж осъзна колко е разстроена сестрата и й позволи да я отведе до леглото. Тук дребното червенокосо момиче спря да си поеме дъх.
— Така! Прегърнете ме за шията, а аз ще ви вдигна краката. Лошо момиче! Да ме изплашите така!
Йохан се престори, че не я чува.
— Уини?
— Да, мила? Хайде, позволете ми да ви кача в леглото! Докторът ще се ядоса ужасно много!
— Не толкова бързо. Ако възнамерявате да му кажете, ваша воля. Мога да почакам тук. Няма да падна.
— Да не искате да ме уволнят? — Сестрата втренчи в нея отчаян поглед. — Какво толкова съм ви направила?
— Уини, мила…
— Да?
— Няма нужда да казваш нито думичка на доктор Гарсия. — Тя плъзна ръка надолу и прегърна сестрата през кръста. Нали?
Уини я погледна смутено, но не отмести ръката й.
— Да, права сте. Но ми е наредено да докладвам за всичко.
— Не го прави. И аз няма да кажа на никого. Малка тайна само между нас двамата… двете.
— Ами, добре… щом и вие ще си мълчите.
— Обещаваш?
— Обещавам.
Йохан я целуна. Уини не се дръпна, но изглеждаше още по-смутена. След това си пое дъх, разтвори устни и целувката им постепенно стана по-страстна.
Сестрата първа се освободи и произнесе с пресипнал глас:
— Виж, за това могат да ме уволнят начаса. — Не обясни какво има предвид под „това“. Игнорира и факта, че Йохан бе стиснала едната й гърда.
— Ами да спрем дотук и ще се върна в леглото. Уини, не ми помагай, мога и сама.
И Йохан доказа, че е в състояние. След като я зави, сестрата повъзвърна накърненото си професионално самочувствие.
— Хайде сега да си сложим и нощничката. — Наведе се да я вдигне от пода. — Какво лошо момиче, да си хвърля дрехите на земята.
— Не искам.
— Недей така, мила. Или искаш да ти донеса нова?
— Уини, не искам да нося тая проклета болнична нощница. Никога вече. Ще си остана гола.
— Но доктор Гарсия…
— Престани да ме заплашваш с доктор Гарсия. Това вече го минахме.
— Ами… добре. — Уини прехапа устна.
— Не е негова работа дали ще спя гола. И ще го правя, докато не ми намерите нещо, което да ми е по вкуса. Чакай — ти в моята къща ли спиш?