Нови хиляда и една нощ
- Автор: Стивънсън Робърт Луис
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Миндов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нови хиляда и една нощ». Краткое содержание книги:
— Вие ме ласкаете — каза мистър Ролз.
— Простете ми — отвърна Вендилър, — простете ми, младежо. Вие не сте страхливец, но все пак искам да се убедя дали не сте най-големият глупак. Надявам се — продължи той, като се облегна на седалката, — надявам се, че ще имате добрината да ми обясните някои неща. Предполагам, че с изумително дръзкото си държане целите нещо, а трябва да ви призная, любопитно ми е да узная целта ви.
— Много просто — отговори свещеникът, — всичко се дължи на голямата ми неопитност в живота.
— Бих искал да се убедя в това — рече Вендилър.
Тогава мистър Ролз му разказа историята с Диаманта на раджата — от момента, когато го намери в градината на Рейбърн, до отпътуването си от Лондон с Летящия шотландец. След това описа накратко чувствата и мислите си по време на пътуването и завърши със следните думи:
— Когато познах диадемата, разбрах, че отношенията ни с обществото са еднакви, а това ми вдъхна надежда, която, вярвам, няма да наречете неоснователна, че може да ми станете в известен смисъл съдружник в затрудненията и, разбира се, в изгодите, които може да извлечем от това положение. На човек като вас със специални познания и явно голям опит пласирането на диаманта няма да създаде особени главоболия, докато за мен то е невъзможно. От друга страна, прецених, че като дам да разцепят диаманта, и то по всяка вероятност на неопитна ръка, ще загубя почти толкова, колкото ако ви се отплатя с подобаваща щедрост за вашата помощ. Имах да решавам деликатен въпрос, а може би самият аз не бях достатъчно деликатен. Но ви моля да не забравяте, че за мен това положение беше ново, а и никак не познавах приетия етикет. Без да се хваля, мога да кажа, че бих ви венчал или кръстил както се полага, но всеки върши каквото знае, а такава сделка не беше работа за мен.
— Не искам да ви лаская — отвърна Вендилър, — но трябва да ви призная, че имате необикновена склонност към престъпния живот. У вас се крият неподозирани качества и макар да съм срещал навред по света какви ли не шарлатани, не съм виждал досега безсрамен като вас. Радвайте се, мистър Ролз, най-после сте си избрали подходяща професия! Колкото до молбата ви за помощ, аз съм на ваше разположение. Имам само един ден работа в Единбург по дребен въпрос на брат ми, а като я свърша, ще се върна в Париж, където обикновено живея. Ако обичате, можете да ме придружите дотам. А преди да изтече месецът, вярвам да доведа вашата малка работа до благополучен завършек.
Тук, противно на всички правила на изкуството си, нашият повествовател-арабин прекъсва Разказа за младия свещеник. Това не ми е по вкуса, но тъй като трябва да се придържам вярно към оригинала, ще помоля читателя да потърси края на приключенията на мистър Ролз в следващата история от поредицата — Разказа за къщата със зелените щори.
РАЗКАЗ ЗА КЪЩАТА СЪС ЗЕЛЕНИТЕ ЩОРИ
Франсис Скримджър, чиновник при Шотландската банка в Единбург, бе стигнал двайсет и пет годишна възраст в спокойна, прилична домашна обстановка. Неговата майка умря, когато беше още малък, ала баща му, буден и честен човек, го прати в отлично училище, а в къщи го привикна на ред и скромност. Франсис, който беше хрисим и послушен по характер, възползувайки се ревностно от тези предимства, се отдаде от все сърце и душа на работата си. Разходка в събота след обед, от време на време обед със семейството и ежегодна двуседмична обиколка из планинските райони на Шотландия и дори из европейския континент бяха главните му развлечения. Той бързо спечели благоразположението на началниците си и вече получаваше близо двеста лири стерлинги годишно, с изгледи накрая да стигне почти двойно повече. Рядко се срещат задоволени, прилежни и трудолюбиви младежи като Франсис Скримджър. Понякога вечер, след като прочетеше вестника, той свиреше на флейта за развлечение на баща си, към чиито добродетели изпитваше голямо уважение.
Един ден получи съобщение от известна адвокатска фирма, която го молеше да се яви незабавно в кантората й. Писмото беше обозначено „Лично и поверително“ и изпратено на служебния му адрес в банката вместо на домашния — две необичайни обстоятелства, които го подтикнаха с още по-голяма готовност да се отзове на поканата. Началникът на фирмата, студен и строг човек, го посрещна важно, покани го да седне и се залови да обяснява интересуващия ги въпрос със сдържания език на обигран бизнесмен. Една личност, чието име трябва да остане в тайна, но която адвокатът има всички основания да уважава — с една дума, човек с високо положение в страната — желаел да отпусне на Франсис петстотин лири стерлинги годишна рента. Този капитал щял да се постави под контрола на адвокатската фирма и двама попечители, които също трябва да останат анонимни. Това дарение било съпроводено с известни условия, но адвокатът беше на мнение, че новият му клиент няма да намери в тях нищо неприемливо или унизително — той повтори тези две думи натъртено, сякаш да подчертае, че повече не обещава.