Сплавта на закона

— Ъ-ъ… да.

— Добре. Та както рекох, праща ме Менгемето и съм тук да те измъкна. Изглежда, шефът се безпокои някой от вас да не проговори.

— Аз няма! — обеща пискливо младежът. Едва се сдържаше да не подскочи.

— Сигурен съм за теб — каза Уейн, като се стараеше говорът му да наподобява този на младежа. — Защото ако пропееш, Тарсън ще ти строши кокалите. Знаеш, че ги обича тия неща.

Младежът понечи да кимне, но се сепна и спря.

— Зная.

— Но ние ще те измъкнем — обеща Уейн. — Не се тревожи. — И добави: — Не те познавам. Нов ли си?

— Да.

— Менгемето ли те нае?

— Да. Преди две седмици.

— Къде ви беше леговището?

— Защо питаш? — Младежът се намръщи — Не знаеш ли?

— Имаме няколко тайни скривалища — бързо каза Уейн. — Шефът заръча на новите да се показва само едно, в случай че ги спипат. Не искаш да отведеш копоите при нас, нали?

— Това ще е ужасно — съгласи се Синдрен. — Отведе ме в старата ковачница в Лонгард. Мислех, че е само тя!

— Това е идеята — рече Уейн. — Не можем да позволим една грешка да ни попречи да се разплатим с тях.

— Ъ-ъ-ъ… да. Да.

— Не вярваш във всичко това, нали? Няма нищо. Мисля, че шефът е малко побъркан на тая тема.

— Да. Шефът все говори как нещата ще се оправят, когато той вземе властта, и как градът го е предал и прочее. Но градът предава всички. Такъв е животът. — Младежът погледна към констаблите.

— Не се тревожи — рече Уейн. — Те мислят, че съм един от тях.

— Как го направи? — попита Синдрен.

— Достатъчно е да говориш като тях и да се държиш като тях, момко. Изненадвам се колко малко хора го знаят. Сигурен ли си, че никога не са споменавали другите леговища? Трябва да зная, ако някое е изложено на опасност.

— Не са — увери го младежът. — Аз съм ходил само в ковачницата. Прекарах там доста време между нападенията.

— Да ти дам ли един съвет?

— Разбира се.

— Откажи се от този занаят. Не си за него. Ако се измъкнеш оттук, намери си честна работа.

Момчето се намръщи.

— Да си престъпник е особено занимание — продължи Уейн. — Ти не си такъв. Ами виж само как лесно те накарах да потвърдиш името на човека, който те е вербувал, и мястото на леговището.

Младежът пребледня.

— Но…

— Не се тревожи — спря го Уейн. — Аз съм на твоя страна, нали ти казах? Имаш късмет, че съм тук.

— Аха.

— Добре. — Уейн сниши глас още повече. — Не зная дали ще успея да те измъкна със сила. Съгласи се, момко, не си заслужаваш риска. Но мога да ти помогна. Искам да говориш с констаблите.

— Какво?

— Дай ми време до вечерта — продължи Уейн. — Ще ида да евакуирам ковачницата. После можеш да им изпееш всичко, което ти е известно. Не се тревожи, не знаеш нищо чак толкова важно. Имаме специален план за подобен случай. Ще кажа на шефа, че си го направил по моя поръчка, и всичко ще е наред. Но няма да признаваш нищо, докато не ти обещаят в замяна да те пуснат. Поискай адвокат, избери един тип на име Аринтол. Той е известен с честността си. — Поне така се говореше из града. — Нека ти обещаят свободата в негово присъствие. После им разкрий всичко, което знаеш. И щом те пуснат, изчезни от града. Иди в Дивите земи. Там никой няма да се интересува от миналото ти. Но каквото и да правиш, не се занимавай повече с престъпления. Защото накрая ще ти светят маслото.