Магьоснически свят
- Автор: Желязны Роджер Джозеф, Бир Грег
- Язык: болгарский
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Магьоснически свят». Краткое содержание книги:
Неизчерпаемото въображение, шеметните преходи във времето и пространството, умело развитата фабула и лекият диалог превръщат тези истории в един „групов“ шедьовър в жанра фентъзи, който се чете задъхано и с нарастващ интерес.
— Бях забравил. Моите извинения.
— Приемат се. О, по дяволите! — Последната дума тя произнесе почти благоговейно. — Целия те залях с вино.
— Всичко е наред — светкавично възвърна самообладание и Еймър. — Имам достатъчно. Искаш ли още една чаша?
— Ако обичаш. — Тя постави ръка на челото си. — Мисля, че… ще ми се отрази добре.
— Какво ти е? Бледа си.
— Добре съм. Нищо ми няма.
— Седни.
Еймър придърпа към нея едно кресло. Тя почти се свлече в него. Той взе един бележник и започна да й вее леко.
— Само малко да си почина…
— Сега, сега — успокои я той. — Прекалено много вълнения, това е всичко…
— Да. Вече… съм по-добре. Благодаря.
Еймър остави бележника, занесе чашата й до полицата и наля вино от каната. Коленичи и й я подаде.
Когато Самона я пое, той забеляза на ръката й пръстен с необикновено голям камък — масивен смарагд с тъмен, почти съвършен блясък. Откакто я познаваше, Еймър не беше виждал Самона да носи такъв пръстен.
— Какъв красив камък!
— Аз… радвам се, че ти харесва, Еймър.
Очите й се разшириха от почуда и… може би от смущение?
— От тази… ъ-ъ… твоя приятелка, за която съм чувал да говориш… Лукреция ли?…
— Да, подарък ми е от нея.
Той гледаше пръстена с тъжна усмивка.
— Еймър…
— Да, разбира се.
Мъжът откъсна поглед от пръстена и отиде при един сандък до масата, където се намираше Уилоу.
— Трябва ти нещо по-силно от вино.
Щом той й обърна гръб, Самона се понадигна, измъкна трескаво камъка от гнездото му и изсипа дозата в чашата на Еймър.
— Господарю — изсъска Уилоу, — сипва нещо в чашата ти.
— Очаквах го — отвърна шепнешком той. — Добре че не си изпих виното.
— Не е ли опасно?
— Не особено, Уилоу. Я да видим… Мисля, че й оставих достатъчно време…
Съвсем точно, защото едва беше успяла да постави камъка на мястото му и да се отпусне назад в креслото, когато Еймър се върна при нея.
Взе чаша от полицата и отсипа от бутилката с уиски, която бе извадил от сандъка.
— Заповядай.
Подаде чашата на Самона. Ръката й потреперваше, докато тя я поднасяше към устните си. Еймър взе своята и я вдигна, чудейки се какво ли заклинание щеше да го връхлети.
— За бързото ти възстановяване — каза той и пресуши чашата.
Самона го наблюдаваше крадешком и прошепна нещо, докато той пиеше. След това се отпусна в креслото и бавно отпи от уискито, докато чакаше дозата й да подейства. Изпод тъмните вълни на косата гърдите й плавно се повдигаха и спускаха при всяко вдишване и издишване и Еймър остана изумен, когато си зададе въпроса, какво ли би разкрило дълбокото деколте, ако тя отметне коси.
Накрая Самона остави чашата си, въздъхна дълбоко и прехапа устни.
— Еймър — каза след малко, — нещо… не се чувствам добре. Би ли премерил пулса ми?
— Разбира се — отвърна той и взе китката й, искрено озадачен какво би могла да крои.
Помъчи се да напипа вената, пробва още веднъж и се намръщи.
— Не го усещам.
— Аз също никога не успявам — каза тя. — Опитай до сърцето.
Пъхна ръката му под тежките черни къдрици и Еймър усети, че деколтето й е наистина много дълбоко.
За миг остана зашеметен, загубил ума и дума. Вцепенен от изумление, той постепенно осъзна въздействието на дозата и се поздрави, че бе взел противоотрова. По един или друг начин Самона твърдо бе решила да обсеби душата му. Реши да продължи играта, за да провери дали тя му е подготвила и други клопки.
Еймър я погали, проправяйки си път между разкошните черни къдрици, и ги отметна от раменете й, след това плъзна ръка по изпъкналата мекота. Почувства, че тя потръпна от докосването. Коленичи, без да отделя поглед от млечнобелите й гърди, които се повдигаха и спускаха, сякаш искаха да се измъкнат от кадифения си затвор.
Взря се в лицето й — беше мъртвешки бледо. Даде си сметка, че тя за първи път усеща нежността на мъжко докосване и не само страстта я кара да трепери. И изпита нещо подобно на преклонение пред храбростта й.
Самона го погледна уплашено и потрепващите й устни леко се разтвориха. Той плъзна ръка по гърба й и я притисна към себе си. По устните им се разля влажна сладост.
Отдръпнаха се един от друг и той притисна главата й към рамото си.
— Значи така било… — зачуди се той.
— Кое…? — почти се задъха Самона.
— Лопатката ти — въздъхна Еймър. — Свързана е с ключицата със сухожилие! А мислех, че са свързани с хрущял…
За момент Самона остана абсолютно неподвижна. След това изхвърча от креслото и с крясък на дива котка се прилепи към стената.
— Махни си ръцете и се пръждосай от мен, безчувствен изрод!