Магьоснически свят

— Ела на себе си. Сигурен съм, че можете да си измислите някаква защита.

— Така е, но е достатъчно да се отпуснем само за секунда и тя ни сграбчва. Ако се самозабравим, възгордени от уменията си, докато наблюдаваме конвулсиите на жертвата, почти със сигурност ще усетим студът да докосва рамото ни и да пролазва към сърцето и ще дочуем триумфалния й вик, докато потъваме в бездните на ада.

Самона стоеше бледа и разтреперана, без да отделя поглед от огъня, сякаш празните очни кухини на Смъртта се бяха втренчили в нея.

— Но ако Смъртта дебне постоянно наоколо ни, както ти твърдиш — тихо попита Еймър, — защо никога досега не си ми споменавала за нея?

— Защото снощи ни се яви за първи път — отвърна със сподавен глас Самона. — Тази сутрин намерихме Гуди8 Коистър в нейния люлеещ се стол пред камината. Беше вкочанена до смърт.

В очите й проблеснаха кротките пламъчета от огъня в огнището.

— Лично я видях — прошепна тя. — Върху рамото й все още личаха следите от нейните пръсти.

— Гуди Коистър? — не искаше да повярва Еймър.

— Да, Гуди Коистър — усмихна се злобно Самона, — тази целомъдрена дърта торба. Това олицетворение на благоприличието в Нова Англия. Да ти кажа ли колко копелета са създали двамата със стария Могард?

— Могард ли?

— Да, Могард. Главен магьосник на Нова Англия и вицепрезидент на Всемирното братство на магьосниците. Доста бебчета направи той на старата кокошка — разбира се, нито едно от тях не оживя.

За миг Самона изглеждаше далечна и тъжна.

— Но Гуди Коистър ми преподаваше катехизиса! — каза Еймър.

— Естествено. Най-отвратителните винаги са най-уважавани. Да ти разкажа ли и за Секстън9 Кериър?

Еймър потръпна.

— Недей, моля те.

Очите й светнаха и широка усмивка на задоволство озари лицето й. Извърна глава и когато отново погледна Еймър, изразът й пак беше кротък и смирен.

— Добре. Само исках да те предупредя. Хайде, Еймър, напълни чашата ми и да пием за приятелството.

Еймър се отърси от обзелото го безпокойство и се усмихна насила. Кимна, взе каната от полицата и напълни двете чаши.

— Червено като устните ти, скъпа моя, и искрящо като очите ти.

— Галантен както винаги — вдигна чаша тя. — За нашето примирие.

— Pax nobiscum — отпи Еймър.

Самона едва не се задави с виното.

— Моля те! — успя да промълви най-после тя. — Не може ли да не употребяваш църковни слова?

— Съжалявам. Наистина съжалявам — Внимателно я потупа той по гърба.

— Не ме докосвай! — изкрещя Самона и се извърна към него като уловена лисица.

Еймър бе готов да се закълне, че за миг в черните й като нощта очи се мярна дяволът.

— Извини ме, Еймър — светкавично възвърна самообладанието си тя. — Нали знаеш, че не понасям да ме докосват. И става все по-лошо, откакто… влязох в дружеството.

Еймър имаше съвсем бегла представа за кошмарния ритуал при встъпването в Дружеството на вещиците и за това, колко много се е променила Самона. Потръпна.