Пирамидата на бог Слънце

Той тръгна от сандък към сандък, подритвайки ги с крак, и каза:

— Това са фуриите, Ериниите, които ти описах. Те лъжат, без да им мигне окото!… Ето злорадите и лекомислени папагали и подражатели, дето се кълнат в Бога, че са невинни, понеже само препечатват и нищо не влагат от себе си! И ето така наречените приятели, които винаги твърдят, че искат да помогнат, а пък го правят толкова нескопосно, че вредят повече от всички други… Подарявам ти ги. Вземи ги! Изгори ги! Имаш право, тук трябва да се разчисти!

— Но аз наистина ще ги изгоря! — уверих.

— Знам, че говориш сериозно! Но аз също! Сега искам най-сетне, най-сетне да стана свободен дух.

— Благодаря ти! Ти искаш „най-сетне да станеш свободен дух“. Знаеш ли какво каза с тези думи? Несвободен дух няма. Който лежи в окови, може да е интелектуалец, но никога дух! Ти значи вече не искаш да си само едно мислещо същество според предписаните правила, а дух, за когото тези правила съществуват само доколкото съвпадат със собствените му пътища. Ти искаш да си една от онези самоопределящи се личности, които принадлежат, както изложих преди, към „третия живот“. Това е едно голямо решение, което си в състояние да изпълниш само ако съумееш да превърнеш тялото — твоя досегашен повелител, в най-послушния от слугите ти и да въздигнеш твоята досегашна робиня — болната душа, в своя единствена приятелка. Защото, знай, духът без душа никога не може да намери пътя за нагоре към Духа на всички духове! И тъй, бъди оттук насетне само дух и… търси своята душа!

Стояхме един срещу друг. Аз го гледах с очакване в лицето дали ще ме разбере, а той гледаше замислено към своите книги, сякаш само там можеше да се намери това, което търсех сега при него.

— Моята душа! — проговори. — Аз те помолих да надникнеш в моите произведения и да видиш дали я има там. Там има душа, знам го съвсем точно!

— Душа? Само душа? Това е все едно нищо! Или по-скоро означава само „дух“. Ти трябва не да имаш дух и душа, а сам да бъдеш дух и душа! Трябва да си личността Дух и личността Душа! Една стойностна личност в царството на духовете и една стойностна личност в царството на душите, двете единени в теб както светлината и топлината в горящия пламък, ето какво трябва да бъдеш. Тялото да бъде… фитилът!

— Фитилът! — повтори той замислено. — Светлина и топлина, както в пламъка! Това е душа и дух! Тялото на човека е нищо, нищо, нищо, освен фитил! А маслото, ефенди? Може би ще науча и това! Какво ли вече не ми каза ти! Има толкова много неща, които не схващам добре, а други дори никак. Може би тъкмо защото звучат така просто. Защо? Кой е издрънкал лъжата на човешкия дух, че за неговите стремежи и трудолюбие има стойност само онова, което заплетеният начин на изразяване на псевдоерудицията прави неразбрано за него? В мен също живее все още остатък от онази гордост, която се възхвалява със собствената си каста и собствения си език. Но редом с това държа свещената книга на книгите, в която изследователският дух странства през светове и небеса и същевременно говори на език, разбираем за всяко дете. Нима тази детинска простота, тази яснота сега из един път излезе от мен, за да приеме твоята фигура? Аз те виждам като онази част от себе си, която не може да бъде подведена от изкуствени диалектни скокове, понеже говори на чистия, непорочно истинен език, избягващ всякакъв диалект. Като те слушам да говориш по този начин, все едно ти си аз, само по-млад, по-мек, по-задълбочен, само привидно твърд, и все пак с воля, която дори другото Аз не може да разколебае. Имам чувството, като че ти все млад е трябвало да останеш, като че от двама ни само аз съм можел да остарея. Готов съм да се закълна, че виждам през теб, сякаш си кристал. И въпреки това аз още далеч, далеч не те познавам. За мен ти си една тайна и може би ще си останеш такава. Можеш ли да ми го обясниш?