Рейн-сан: Справедливото клане
- Автор: Эйслер Барри
- Серия: Джон Рейн (John Rain) #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Боевики
Электронная книга - «Рейн-сан: Справедливото клане». Краткое содержание книги:
Разкошните плажове на Рио, лъскавите казина на Макао и мръсните улички на Хонконг и Коулун, очертават рамката, където действа Рейн-сан, който постепенно се превръща в неохотен участник в безпощадно, кърваво меле.
— Това е достатъчно информация. Ще ми стигне. Мислиш ли, че е свързано с нашия приятел?
Белгази. В живота ми имаше съвсем малко араби и всички се бяха появили наскоро. Не можех да не заподозра, че всички те са свързани помежду си.
Обаче не виждах какво мога да спечеля, като разкрия тия си подозрения.
— Ти ми кажи — отговорих.
— Ще опитам.
— Трябва да ме убедиш — повторих.
Познавахме се достатъчно отдавна, за да разбира какво искам да кажа.
— Как да се свържа с теб? — попита Канезаки.
— Ще проверявам чатрума.
— Ще бъде по-ефикасно, ако просто оставиш мобифона включен.
— Ще проверявам чатрума.
Той въздъхна.
— Добре. И винаги можеш да ми се обаждаш на този номер. Дай ми дванайсет часа. Нещо друго?
— Блондинката?
— Нищо. Още работя по въпроса.
Затворих.
Намерих интернет кафе, където качих информацията в чатрума. После поседях малко замислен.
Тримата, които ме бяха проследили в Хонконг, явно бяха във връзка с някого в Макао. Всъщност бях съвсем сигурен, че оня с мобифона, Очилатия, се е обадил на своя човек в Макао, за да потвърди, че съм пристигнал. Другият в Макао сега очакваше сведения за операцията. Труповете на приятелчетата му изстиваха вече от около час. Имаше голяма вероятност да не е научил за тяхната трагична кончина. Сигурно нямаше да е подготвен да ме види в Макао, без предупреждение от Хонконг. И даже някак си да се бе осведомил за хода на събитията, най-малко очакваше да се озова точно на мястото, където явно беше започнала засадата: хотел „Мандарин Ориентал“ в Макао.
Така или иначе, разбирах, че имам възможност да изненадам някого. Винаги е предимство да си в състояние да го сториш.
Запътих се обратно към Шун Так, за да се кача на следващия ферибот за Макао. Опитвах се да не мисля много за онова, което ще правя. Да се впуснеш в атака, когато са ти устроили засада, е противно на инстинкта: когато определи посоката, от която идва опасността, твоят атавистичен мозък те подтиква да избягаш.
Обаче твоят атавистичен мозък невинаги е прав. Той обикновено се съсредоточава върху моментните обстоятелства и невинаги адекватно отчита стойността на непредвидимостта, измамата, изненадата. На поемането на краткосрочен риск с дългосрочна цел.
Едночасовото пътуване с ферибота ми се стори безкрайно. Поддържането на пълна готовност е изтощително и щом безумният миг отмине, тялото отчаяно копнее да си почине и да се възстанови. Опитах се да проясня ума си, да се поотпусна — достатъчно, за да се съвзема, ала не чак толкова, че да не съм готов за онова, което ме очаква в Макао.
Когато оставаха двайсетина минути, мобифонът иззвъня. Погледнах дисплея и видях, че е същият номер, който е бил набран за последен път. Почти със сигурност свръзката в Макао — явно проверяваше какво се е случило. Не отговорих.
Стигнахме на фериботния терминал в Макао и аз излязох във фоайето. Имаше прекалено много хора, за да разбера дали си имам посрещачи. Това обаче не ме притесняваше. Едно от предимствата на Макао е, че можеш да излезеш навън от първия етаж или пеш по тротоарите, или с такси, а можеш и да се качиш на втория етаж и да минеш по огромната мрежа от пешеходни пътеки. Ако чакаш някого, трябва да застанеш точно пред залата за пристигащи, готов или да излезеш, или да се качиш, в зависимост от маршрута на обекта ти. Ето защо, въпреки че още не бях забелязал преследвач, ако такъв се появеше, лесно щях да го открия.
Взех ескалатора до втория етаж, където спрях пред един от банкоматите, все едно тегля пари — нещо съвсем нормално за туристи, дошли заради казината. Озърнах се към ескалатора, с който току-що се бях качил, и видях един арабин. Едрото копеле, брадатия гигант, когото бях фиксирал сутринта. Тъмните очила и скъпото сако вече ми изглеждаха познати. Божичко, тия със същия успех можеха да носят и униформи. Здравейте, казвам се Абдул, днес ще бъда вашият убиец.
Трябва да бяха станали нервни, когато хората им не се бяха обадили от Хонконг, и да бяха пратили тоя тип пак на същата позиция, за да се подсигурят. Или пък цял ден бе киснал там. Нямаше значение. Беше ме видял. Следващият му ход щеше да е да се обади на другарите си в Макао, ако вече не го бе сторил. А това щеше да сложи край на изненадата, която исках да им сервирам. Значи ми се налагаше да импровизирам.
Даже да беше изненадан, че ме вижда, а предполагах, че е така, той не го показа. Небрежно се оглеждаше наоколо, обикновен турист, току-що пристигнал в Макао и зяпащ чудесата на фериботния терминал.