Арктическият инцидент
- Автор: Колфер Оуэн
- Серия: Артемис Фоул #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Магдалена Куцарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Арктическият инцидент». Краткое содержание книги:
Лишей отново кимна. Брадичката му мърдаше като човка на кълвач.
— Правилно, ефрейтор. Бъди готов. По моя команда…
Последва ново огнено кълбо. Този път падна по-близо. Изпод гумените подметки на Риск се надигна черен дим. Капитанът подаде носа си изпод козирката. Един лазерен откос почти му проби трета ноздра. Зад ъгъла задрънча метална табла за сандвичи и вдигна шум като от дузина изстрели. Отгоре висеше табела с надпис „Фото финиш“. Или „Фот финиш“, ако трябва да бъдем точни. На мястото на едното „о“ имаше дупка. Значи там не беше безопасно. Но все пак трябваше да стигнат.
Риск улови подскачащата табла и я сложи на раменете си. Като щит. Полицейските костюми бяха ушити с миниатюрни нишки, които разсейваха неутринно излъчване или дори звукови експлозии, но зурлите не се използваха от десетилетия, затова най-новите костюми не бяха проектирани да издържат на такива изстрели. Те можеха да пробият полицейската униформа като оризова хартия.
Риск смушка брат си в гърба.
— Готов ли си?
Лишей като че ли кимна или може би така му се стори, защото цялото му тяло трепереше.
Риск сви крака под себе си, като нагласи таблата така, че да прикрива отстрани гърдите и гърба и гърдите му. Можеше да издържи два-три изстрела. След това собственото му тяло щеше да осигурява прикритие за Лишей.
Последва ново огнено кълбо. Точно между тях и Търговския център. След миг пламъкът щеше да пробие дупка в асфалтовата настилка. Трябваше да тръгнат веднага. През огъня.
— Запечатай каската си.
— Защо?
— Просто го направи, ефрейтор.
Лишей го послуша. Можеш да спориш с брат, но не и с командващ офицер.
Риск сложи ръка на гърба на Лишей и го блъсна. Силно.
— Бягай, бягай, бягай!
Те тръгнаха право през бялото сърце на пламъка. Риск чу как нишките в костюма му пукат, докато двамата се борят с жегата. Кипящ асфалт залепваше за подметките му и размекваше гумата. Тогава преминаха и затичаха към двойните врати. Риск остърга саждите от визьора си. Хората му го чакаха, прикрити зад щитове. Двама магьосници лечители вече бяха си сложили ръкавиците, готови да положат ръце върху него. Оставаха десет метра.
Те бягаха.
Гоблините се прицелиха. Въздухът се изпълни със свистене, останките от фасадата на Търговския център се превръщаха в прах. Една сачма се сплеска върху каската на Риск. Последваха нови изстрели. Трябваше да залегнат. Нещо го удари между лопатките. Таблата за сандвичи издържа.
Ударната вълна вдигна капитана като хвърчило и го метна върху брат му, след което понесе и двамата през разнебитените двойни врати. Те веднага се озоваха зад стена от щитове.
— Лишей — прошепна капитан Кафяво Водорасло, като се мъчеше да надвие болката, шума и саждите. — Добре ли е?
— Всичко е наред — отговори главният магьосник лечител и търкулна Риск по корем. — На сутринта по гърба ви ще има няколко хубави синини.
Капитан Кафяво Водорасло пропъди магьосника с ръка.
— Някакви новини от командира?
Магьосникът поклати глава.
— Нищо. Кореноплод е изчезнал по време на акция и Мъх е назначен за командващ. Още по-лошо е, че сега разправят, че Вихрогон стои зад цялата тази работа.
Риск пребледня и това не се дължеше на болката в гърба.
— Вихрогон! Не може да е истина.
Той смутено скръцна със зъби. Вихрогон и началникът. Нямаше избор, трябваше да го направи. Нещото, от което дни наред бе сънувал кошмари.
Капитан Кафяво Водорасло с мъка се подпря на лакът. Въздухът над главите им беше изпълнен с бръмченето на зурлите. Само въпрос на време беше да завземат властта. Трябваше да го направи.
Риск пое дъх.
— Добре, хора. Слушайте. Изтеглете се в Централното полицейско управление.
Полицаите застинаха от учудване. Дори Лишей зарида. Да се изтеглят?
— Чухте ме! — изрева Риск. — Изтеглете се. Не можем да защитаваме улиците без оръжие. Вървете.
Полицаите бавно тръгнаха към служебния вход на управлението. Не бяха свикнали да губят. Наречете го изтегляне, наречете го тактическа маневра. Все пак беше бягство. И кой би помислил, че такава заповед ще излезе от устата на Риск Кафяво Водорасло?
Артемис и спътниците му намериха убежище в летището за совалки. Зеленика стигна до там, увиснала на рамото на Бътлър. Тя шумно протестира няколко минути, докато началникът й нареди да млъкне.
— Току-що бяхте подложена на сериозна магическа операция — изтъкна той. — Затова си трайте и правете упражненията си.
От голямо значение беше Зеленика постоянно да движи пръста си през следващия един час, за да се увери, че всички нерви са свързани правилно. Много важно беше да движи показалеца си така, както възнамеряваше по-късно да го използва, особено при стрелба.