Когато тя беше лоша
- Автор: Бегшоу Луиз
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Илвана Гарабедян
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Когато тя беше лоша». Краткое содержание книги:
Лита и Ребека са от два различни свята. Лита Моралес е момиче с латиноамериканска кръв от бедняшките покрайнини на Бронкс, но притежава две безспорни богатства: неустоим сексапил и остър ум. Амбицията й да преуспее я води до бляскавата кариера на фотомодел. И тогава среща изтънчения и неотразим Рупърт, в когото се влюбва. Скоро след годежа им той я напуска, като присвоява солидна сума от личната й сметка.
На 18 години Ребека Ланкастър наследява величествено имение в Англия, наред със семейния бизнес. За неговото управление е готов да й помогне елегантният й братовчед Рупърт, който я омайва със страст, каквато Ребека не познава. Но неговата цел не е само любовта, както Беки скоро разбира.
Двете изумително красиви жени обаче откриват, че отмъщението срещу общия им враг може да бъде много сладко…
— Само ще си запиша някои неща.
Жената я настани пред една малка маса за четене с лампа над главата й. Тишината бе толкова дълбока, че чак я потискаше; отгръщането на тънките страници й се струваше много шумно. Изнервяше я.
Намери името на Рупърт редом с огромен благороднически герб с малка коронка отгоре и подкрепян отстрани от две мечки с вериги около вратовете. Рупърт, единствено дете, лорд Ланкастър. Завършил в „Итън“ и прочие, и прочие… не е ходил в университет, забеляза тя… Семейно седалище… Точно това беше, нали, къщата Феърфийлд Корт, Шропшър. Къде ли се намираше? Трябва да провери. Лондонски клубове… „Шутърс“… и там си струваше да опита. И апартамент на площад „Итън“.
Лита внимателно записа всичко и излезе от мрачната сграда възможно най-бързо. Отвън, на улицата, валеше сняг. Тя се скри в най-близкия ресторант и си поръча пържола. Бореше се с импулсивното си желание да хукне с такси към клуба му и да настоява да го види веднага. Но не това бе начинът.
След като изяде месото, усети как в тялото й се разлива енергия. Добре. Дали да вземе влак до Феърфийлд Корт? Ами ако той се намираше в Лондон? Едва ли можеше да иде пред градското му жилище и да го чака да се прибере. Прекалено студено бе за това.
Погледна отражението си в огледалото. Да, изглеждаше добре, но освен това изглеждаше като модерно момиче. Не бе в подходящия вид, за да щурмува крепостта. Познаваше приятелите на Рупърт… всичките бяха надути сноби. А това тук бе неговият свят.
Лита се върна в хотела и внимателно прегледа куфара си. Беше опаковала всичко между пластове тънка хартия, за да не се мачка, и тези усилия си струваха. Имаше красив розов костюм от туид на „Шанел“ с пола под коляното, перлите, които той й бе купил от „Картие“, и кожено палто. Комбинира ги с розови кожени обувки на „Диор“ с нисък ток и малки златни катарами и прибра косата си в стегнат кок. Идеално.
Изчака часовникът да покаже осем и после взе такси до „Уест Енд“. Клубът бе точно такъв, какъвто си го представяше — дискретен, с малка месингова табела отвън и врата с богато украсени решетки от ковано желязо, в които имаше вплетени лъвски глави. Облеченият в ливрея портиер й отвори и я покани вътре, при което учтиво докосна шапката си с ръка. Тя влезе, без дори да го погледне.
— Да, госпожице? — каза служителят на рецепцията. В гласа му не се долавяше предизвикателство. Лита се поздрави мислено; изглеждаше, сякаш е съвсем на мястото си тук.
— Казвам се… — „Бързо измисли нещо богаташко и английско!“ — … Елизабет… — Все пак бе достатъчно добро за кралицата, нали така? — … Астор. Имам среща за вечеря с лорд Ланкастър.
— Разбира се, госпожице Астор. — Той порови в бележника си. — О, не виждам името ви…
Лита въздъхна.
— Боже мой! Рупърт е толкова разсеян. Но поне е тук, нали?
Той провери в друг бележник.
— Ужасно съжалявам, госпожице, но не мисля, че е тук.
Тя се нацупи.
Служителят все пак бе мъж от плът и кръв.
— Вероятно ще го намерите в имението на госпожица Ланкастър в провинцията, ако се отбиете там, госпожице. Феърфийлд Корт. Доколкото си спомням, миналата седмица спомена, че ще ходи там на бал за рожден ден.
Лита щракна с пръсти:
— Колко глупаво само! И дори не се е сетил да ми звънне. Е, благодаря, много сте любезен.
— За мен беше удоволствие, госпожице — каза мъжът и направи знак на портиера да я изпрати. „Този Рупърт Ланкастър е голям късметлия!“, помисли си завистливо.
Лита изчака портиерът да й повика такси и му даде бакшиш. Когато вратата зад гърба й се затвори, тя си позволи широка усмивка.
Утре щеше да отиде отново до библиотеката, да намери този Феърфийлд Корт и да вземе влака дотам. После щеше да поговори с Рупърт и всичко щеше да се уреди.
Трябваше да вярва в това.
Тринадесета глава
Беки се събуди рано и се усмихна. Въпреки топлината на пухената завивка и студа в стаята, тя скочи от постелята. Братовчедите от Америка й бяха подарили кашмирен халат, който да вземе в Англия. Загърна се в него и отиде до големия прозорец. През масивното оловно стъкло се виждаше терасираната морава, стигаща до езерцето с лилиите. Все едно изобщо не бе имало парти. Шатрата бе прибрана, свещите и факлите ги нямаше на терасата. В разтърсваната от стачки Великобритания тя бе получила отлично обслужване, плащайки повече на работниците.
Зората тъкмо пукваше, а прозорецът й гледаше на изток. Червеното слънце ставаше все по-ярко. Бледото зимно небе блестеше като приказно; очертаваше се ясен и студен ден. Беки разсеяно си помисли, че трябва да украси коледно дръвче и да организира още едно парти. Този път — по-скромно. Миналата нощ пожъна изключителен успех. Нямаше значение дали бяха дошли от любезност или от чисто любопитство, но всички поканени се бяха появили, оставайки до малките часове на нощта. Изтощена, тя се измъкна и си легна към четири сутринта. Не знаеше защо сега не се чувства изморена. Колко бе спала, навярно около три часа?