Величието на Франция
- Автор: Мерль Робер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Максим Благоев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Величието на Франция». Краткое содержание книги:
От свян така и не се бях решил да повторя пред Совтер думите, казани от Франсоа по адрес на Самсон, но той ги беше научил от Малигувица, дочула ги на свой ред от кухнята си, и сега, нахълтвайки с накуцване в затвора ми, за да се увери в тяхната достоверност, зърна меда, с който тъкмо мажех хляба си, и свъси вежди.
— Туй пък що е? — попита.
— Мед, господине чичо мой — отвърнах аз, като се изправих.
— И сам чудесно виждам. Кой ви го донесе?
— Това не бих могъл да кажа!
— Е, аз и без туй вече го знам! — промърмори Совтер. Той и млякото забеляза, тъй като нищо не убягваше от черните му, дълбоко разположени проницателни очи, но и думица не рече, а ме накара само да му повторя дословно онуй, що Франсоа бе избълвал за Самсон. Сетне отново се начумери и с тон крайно недоволен, рече:
— Това са брътвежи на коняр, слова безсрамни, долни и недостойни за християнин! Франсоа също ще бъде наказан. Това обаче не оправдава провинението ви! Твърде буен и необуздан сте, племеннико, и налитате като бик досущ и при най-малката обида! Ще трябва да се поправите!
После се врътна и излезе, но не нареди да ми отнемат нито меда, нито млякото. Както обаче научих по-късно, повикал все пак той Барберин и здравата я нахокал.
— Объркала съм ги навярно! — заоправдавала се разтреперана Барберин. — Че то двете гърнета толкоз си приличат!
— Я стига, Барберин, не си криви душата! — свил рамене Совтер. — Жена душа в корем носи, а пък и ти толкова обичаш Пиер, като сама да си го раждала!
— Мъничко поне, но и туй е вярно! — рекла дойката.
— Добре де, не споря! — прекъснал я Совтер, сетне додал: — Ама че главоболие е деца да възпитаваш! И защо ли им трябва на мъжете да се женят? Така заплащат скъпо и прескъпо някои мимолетни удоволствия. А сега съм принуден да нашаря с камшика и Самсон, при все че е най-кроткият от тримата, тъй като Франсоа е бъбрив като жена, а Пиер — грубиян, докачлив и горделив като лорд английски!
— Но пък има добро сърце! — вметнала Барберин.
— Сърцето не оневинява тялото!
Така Самсон беше бичуван заради кражбата на гърнето мед, което силно ме нажали, но подир, за моя, а и за негова най-голяма радост, ми бе изпратен за събрат по неволя и за същия срок в североизточната кула, докато Франсоа, с когото не посмяха да ни съберат наедно, беше обречен на четирийсет и осем часа самота под ключ в северозападната кула, макар и без да го накажат телесно, тъй като моят плесник и ритникът ми вече бяха свършили тази работа. Та ето как, завърнал се здрав и читав от войната, баща ми намери дома си обзет от смут, а тримата си синове — затворници.
Каква суматоха само предизвика това завръщане, което едно сияйно утро наблюдавах от прозореца на моята кула! Йона бе спуснал и трите подвижни моста и докато Марсал Кривоокия и Кулондр Желязната ръка разтоварваха спряната насред островчето каруца, баща ми, следван само от Кабюс, нахълта на кон в двора на Мепеш и с радостни победоносни викове го обиколи веднъж в галоп, преди да се спре пред каменното стълбище, по което тичешком се спускаше майка ми с разпусната руса коса и в силно деколтирана роба — такава, каквато Жан дьо Сиорак я бе видял за първи път преди тринайсет години в голямата зала на замъка Кастелно по време на посещението си у Комонови.
С един скок баща ми излетя от седлото и като се втурна към нея, озова се в подножието на стълбището в мига, в който тя се препъна в последното стъпало. Залитайки, майка ми падна право в обятията му, притисна го на свой ред към себе си и като се смееше през сълзи, поиска му прошка, задето толкова го бе разгневила в деня на заминаването му.
— Стига, гълъбице моя! — прекъсна я шепнешком баща ми. — Не искам и да чувам за повече разногласия помежду ни! (Но уви, за тях отново стана дума две години по-късно, при това не за ден и не за два!) Сетне гръмко добави: — Сега е време за веселие, баронесо Дьо Сиорак!
— Баронеса? — смая се майка ми. — Да не би да сте барон вече?
— Точно така! По поръчителство на дук Дьо Гиз кралят съвсем наскоро въздигна Мепешкото кастеланство в баронство, каквато титла отсега нататък ще нося аз, а подир мен и Франсоа!
В същия миг с викове и писъци на двора отвсякъде наизскача прислугата ни: Фожане — от бъчварницата, Малигувица — от кухнята, братята Сиорак — от яхъра, а накрая, едва ли не премятайки се по витата стълба на кулата и предшествана от Малката Еликс, с личице жално, но дръзки очета, навън се изтъркаля и Барберин, с полуизскочили от набързо пристегнатата й фуста гърдища и влачеща подире си поруменялата от вълнение Катрин, вкопчила се в опасания й с червени ширити зелен сукман.