Последният довод на кралете [bg]

Щавача постави леко ръка на рамото му.

— Кротко, пламенни приятелю. Дойдохме да чуем условията им, ако имат такива, които си заслужават изслушването. Защо не ни покажете какво носите, полковник, пък после ще видим има ли нужда от заплахи, или не.

Джизал му подаде тежкия пергамент и Худ го грабна ядосано от ръката му. Разкъса печата, разгъна го и започна да чете. И колкото повече четеше, толкова по-мрачно ставаше изражението му.

— Направо обида! — кресна той и изгледа свирепо Джизал. — По-леки данъци и някакви простотии за право на ползване на необработваемата земя, това ли е? И не стига, че е направо нищо, ами сигурно няма и да го изпълнят! — Той стовари пергамента в ръцете на Щавача. Джизал преглътна мъчително. Той нищо не разбираше от права за ползване, нито пък от изпълнението им, но реакцията на Худ не предвещаваше лесно споразумение.

Очите на Щавача се разходиха небрежно по пергамента. Бяха различни, едва сега забеляза Джизал, едното синьо, другото зелено. Когато го прочете докрай, го остави до себе си и въздъхна превзето.

— Условията са приемливи.

— Така ли? — Очите на Джизал се ококориха, но далеч по-малко от тези на Гудман Худ.

— Но това е по-малко отколкото ни предлагаха досега! — извика фермерът. — По-малко от преди да прогоним хората на Финстър! Ти каза че няма да се дадем за по-малко от земя за всеки фермер!

— Това беше за тогава. — Лицето на Щавача се изкриви в болезнена гримаса.

— За тогава ли? — промърмори Худ и зяпна от изненада. — А какво стана с онова за всекиму колкото е заслужил с труда си? Какво стана с дяла от крайната печалба? Какво стана с равни права на всяка цена? Ти го каза, обеща ми! — Той яростно замахна към долината. — Обеща на всички тях! Какво се е променило, освен че Адуа ни е почти в ръцете? Можем да получим каквото поискаме! Можем да…

— Казах, че условията са приемливи! — озъби му се Щавача, внезапно обзет от истинска ярост. — Приемай или отивай сам да се биеш с Кралската армия! Те слушат мен, Худ, не теб, в случай че не си забелязал.

— Но ти обеща свобода за всеки! Аз ти се доверих! — Лицето на фермера се изпъна от ужас. — Всички ти се доверихме.

Джизал никога не беше виждал такова безразличие като това, изписало се на лицето на Щавача.

— Какво да ти кажа, явно събуждам доверие у хората — отвърна той равнодушно, а приятелят му Холст сви рамене и забоде поглед в ноктите на ръцете си.

— Проклет да си! Проклети да сте всички! — Худ се обърна и излетя от шатрата.

Джизал забеляза Баяз, който се наведе към Опкер и прошепна в ухо го му:

— Заповядайте да арестуват този човек, преди да е напуснал предните редици.

— Да го арестуват, милорд, но… бялото знаме?

— Да бъде арестуван, окован и отведен в Палатата на въпросите. Един бял парцал не е пречка за кралското правосъдие. Мисля, че началник Гойл оглавява разследването.