Колекционерът на пеперуди
- Автор: Маккалоу Колин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Кодинова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Колекционерът на пеперуди». Краткое содержание книги:
Той не си направи труда да й отговори, само блъсна пържолата си и стана от масата.
— Може би ще поработя малко в гъбарника — тръгна и взе фенерче от преддверието, когато мина през него.
— Мори, не е нужно да стоиш на тъмно тази вечер! — извика тя.
— Аз през цялото време тъна в мрак, Кати. През цялото време.
Братът и сестрата Понсонби не видяха комисар Силвестри по телевизията, защото нямаха телевизор. За Клеър той беше ненужен, а Чарлз го наричаше „опиума на некултивираното стадо“.
Тази вечер бяха избрали Концерт за оркестър на Хиндемит, бурна фанфарна музика, на която се наслаждаваха, най-вече когато „Чарлз успяваше да намери наистина хубава бутилка вино Пуйи фюме“. Днес вечерята беше лека, омлет с екзотични подправки, последван от филета от писия, мариновани в много сух бял вермут и вода. Никакви въглехидрати, само бяла маруля с винегрет с орехово олио и замразен белтъчен крем с шампанско за десерт. Не беше от вечерите, след които пиеха кафе и пушеха пури.
— Как обиждат интелигентността ми понякога — започна Чарлз, когато Хиндемит навлезе в по-тиха фаза. — Дездемона Дюпре днес ни търси всички с легендата, че трябвало да подпишем някакъв документ, за който Боб не знаел нищо, а час по-късно пристигнаха хиляди полицаи. Точно когато бях потънал в размисли, които се плашат от тракането на подковани ботуши. Къде съм бил цял следобед? Ха! Изкуших се да им кажа да вървят по дяволите, но не го направих. Но трябва да призная, че Делмонико добре води разследването. Не ни удостои с присъствието си, но неговите легиони издават почерка му.
— Боже, боже — каза тя безизразно, пръстите й се бяха отпуснали около дръжката на чашата с вино. — Всеки път, когато отвлекат някое момиче ли ще разследват „Хъг“?
— Така мисля. А ти?
— О, да. В какво тъжно място се превръща този свят. Понякога, Чарлз, съм много доволна, че минавам през него сляпа.
— И днес мина през него сляпа, винаги така е било. Макар че ми се ще да не е. Носят се някакви слухове, че Дездемона Дюпре била следена. Макар че какво общо би могла да има тя с другия случай е пълна мистерия. — Той се изкикоти. — Такова огромно и непривлекателно същество!
— Постъпките на хората са предсказуеми, Чарлз.
— Зависи — каза той — кой ги предсказва.
Братът и сестрата Понсонби се засмяха, кучето излая, а Хиндемит се разля в цялото си великолепие.
За голяма своя изненада Кармайн намери колата на майка си паркирана пред „Малволио“, когато спря там малко след седем вечерта, след като достави Кори и Ейб при многострадалните им съпруги.
— Какво правиш тук? — попита и й помогна да слезе. — Още проблеми?
— Помислих си, че може да искаш компания. Как е тук храната? Има ли хамбургери за вкъщи?
— Няма за вкъщи, но хайде да ядем вътре. Там е по-топло.
— Помогнах с каквото можах на капитан Марсиано днес — каза тя, докато ядеше пържени картофи (които наричаше чипс). — Но ми отне час и половина да намеря всички. Не можах да открия нито един от учените, докато не осъзнах, че сигурно е първи декември. На покрива е топло и не духа вятър. Бяха там на кръгла маса за Юстас. Всички до един и изглеждаха така, сякаш не бяха помръдвали с векове.
— С векове?
— Много отдавна.
— Извинявай, че ти натрапих тази задача, но не можех да жертвам и един полицай, когато все още имаше надежда да намерим Франсин.
— Няма значение. Аз и без това бълвах огън и жупел по теб. — Взе още едно картофче. — Откакто се разчу за полицейската ми охрана, ме гледат с други очи. Повечето са на мнение, че си измислям.
— Че си измисляш ли?
— Че се преструвам. Тамара казва, че се опитвам да те сваля.
Той се усмихна широко.
— Объркана работа, Дездемона.
— Жалко, че съсипаната ми бродерия не казва същото.
— О, той е прекалено умен, за да ти съсипе бродерията от първия път. Знаел е, че няма да се оплачеш.
Тя потрепери.
— Защо мислиш, че е Чудовището?
— Защото го прави, за да ни отклони вниманието.
— Имаш предвид, че не съм в опасност?
— Не съм казал това. Полицаите остават.
— Възможно ли е да си мисли, че знам нещо?
— Може би, а може би не. Отвличането на вниманието няма друга причина, освен да създава заблуда.
— Да отидем у вас и да гледаме комисаря по късните новини — предложи тя.
Когато предаването свърши, тя се усмихна.