Колекционерът на пеперуди
- Автор: Маккалоу Колин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Кодинова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Колекционерът на пеперуди». Краткое содержание книги:
— Господин, Кармайн, как позволихме това да се случи? — избухна Ейб.
— Защото той смени начина си на действие, Ейб. Изигра ни.
Когато спряха до боядисана в жълто къща, Кармайн сложи ръка на рамото на Кори.
— Вие, момчета, останете тук. Ако ми потрябвате, ще ви повикам, ставали?
Преподобният Леон Уилямс го посрещна в дома на семейство Мърей. Започва да ти става навик, Кармайн.
Двете момчета ги нямаше. Чуваше се далечен слаб звук от телевизор. Родителите седяха един до друг на дивана и храбро се опитваха да запазят самообладание. Майката беше стискала съпруга си за ръката така здраво, сякаш от това зависете живота й.
— Вие не сте ли от Карибите, господин Мърей? — попита Кармайн.
— Не, определено не. Семейство Мърей живеят в Кънетикът отпреди Гражданската война, били са се за Севера. А жена ми е от Уилкс-Бар.
— Имате ли скорошна снимка на Франсин?
Сестра близначка на останалите единайсет.
Всичко започваше отначало, същите въпроси беше задавал и на останалите единайсет семейства: с кого се е виждала Франсин, с какви добри каузи се занимаваше, дали е споменавала за нови приятели или познати, дали е забелязала някой да я шпионира, или следи. Както винаги отговорите бяха не.
Кармайн си тръгна, веднага щом си свърши работата. Техният пастор ще ги утеши в болката им много по-добре от мен. Аз съм вестителят на съдбата, може би на възмездието, може би точно така ме виждат. Молят се момиченцето им да е добре, но са ужасени, че може би не е. И после ще чакат аз, вестителят на съдбата, да се върна и да ги опровергая.
Комисар Джон Силвестри се появи по местната телевизия след новините в шест часа с молба към жителите на Холоуман и Кънетикът да помогнат в търсенето на Франсин и да се обадят, ако са забелязали нещо необичайно. И книжните плъхове си имаха своите предимства и едно от предимствата на Силвестри беше публичният му образ — тази мъжествена глава, този превъзходен профил, овладяно достойнство и искрено излъчване. Не се опита да парира въпросите на водещата, както би се очаквало от политик, защото беше необикновена публична личност. Нейните язвителни забележки, че Чудовището на Кънетикът е все още на свобода и продължава да отвлича невинни момичета, не смутиха ни най-малко спокойствието му. Някак си успя да я направи да изглежда като красива заядлива кучка.
— Умен е — каза Силвестри. — Много умен.
— И би трябвало — каза Сурина Чандра на съпруга си, докато двамата седяха пред огромния си телевизор. Бяха платили цяло състояние, да им прекарат кабелна от Ню Йорк, за да могат да се разхождат по каналите до осем часа, когато сядаха да вечерят. Надяваха се да намерят нещо за Индия, но това се случваше рядко. Откриха, че САЩ не се интересуват ни най-малко от родината им, а са погълнати от собствените си проблеми.
— Да, би трябвало — отвърна Нур Чандра разсеяно, умът му беше зает с неговия триумф, който беше толкова велик, че му идеше да го изкрещи на целия свят. Само че не смееше да рискува, никак не смееше. Трябваше да се пази в тайна. — Ще спя в моята къща следващите няколко дни — добави. Идеалните му устни бяха извити в лека усмивка. — Имам важна работа.
— Как може някой да нарича Чудовището умен човек? — зачуди се Робин. — Не е много умно да убиваш деца, това си е… глупаво и нечовешко!
Чудя се, ако я накарам да ми обясни, какво ли определение би ми дала за „умен“, помисли си Адисън Форбс.
— Съгласен съм с полицейския комисар — отвърна и в същи миг откри, че под парче маруля се бе скрило едно кашу. — Много умен тип. Това, което Чудовището върши, е отвратително, но се възхищавам на компетентността му. Прави полицаите на глупаци. — Ядката се стопи върху езика му като нектар. — Кой е имал наглостта — добави той ядосано — да накара Дездемона Дюпре да ни следи като животни и да ни пита непрекъснато къде ходим! В нашите среди има шпионин и аз няма да забравя това. А заради нейните идиотщини изоставам с клиничните си бележки. Заспивай и не ме чакай. И изхвърли четвъртинката сладолед във фризера, чу ли какво ти казах?
— Да, умен е — каза Катрин Финч. Хвърли разтревожен поглед към Мори. Той не беше същият, откакто нацисткият идиот се опита да се самоубие. Тя беше по-твърда от него и смяташе, че е жалко, задето не беше успял, но Мори имаше повече съвест и тя му казваше, че самият той е идиот. Каквото и да му говореше, горкичкият не спираше да се самообвинява.