Колекционерът на пеперуди
- Автор: Маккалоу Колин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Кодинова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Колекционерът на пеперуди». Краткое содержание книги:
Простря правилно: премяташе ъгълчето на всяка дреха върху ъгълчето на предишната, слагаше щипката, после премяташе ъгълчето на другата върху свободното ъгълче и пак защипваше. Устата й беше пълна с щипки, имаше още и в джобовете на престилката й. Да, нейният метод предполагаше използването на два пъти по-малко щипки, а просторът беше така оптимално използван, че не се виждаше никакво въже. Като свърши, подпря една пръчка с чатал под въжето, за да не виси. Добре, че днес не бе чак толкова студено, та мокрите неща да замръзват. Колкото и да държеше на сушенето навън, Рут мразеше да се бори със замръзнало пране.
По време на това упражнение изведнъж осъзна, че трите песа, които обикновено се въртяха по-надолу по „Гризуолд Лейн“, се бият в дъното на двора й. Щяха да дойдат и по-наблизо, защото псетата обикновено правеха така. А тя нямаше да им позволи да изцапат ослепително бялото й пране, нейните ярки и чисти цветни дрехи. Върна се в къщата да вземе метлата и пое решително към дъното на двора, където течеше поточе. То беше истинска досада. Наистина, не позволяваше на земята да замръзва бързо, но правеше кал. Псетата щяха да се овъртолят до уши в нея.
— Чиба! — извика и се спусна като вещица, току-що слязла от метлата си и размахала злобно превозното си средство.
Чиба, мръсни твари! Махайте се, чиба!
Кучетата не се биеха, а по-скоро игриво се хапеха. И трите; гризяха дълга кална, обвита с доста месо кост и не я пускаха, докато метлата на Рут не цапардоса силно две от тях. Те побягнаха с квичене и се спряха недалеч в очакване тя да се откаже. Третото куче, водачът на глутницата, приклекна, дръпна уши назад и започна да ръмжи и да й се зъби. Но Рут вече бе изгубила интерес към бездомните кучета. Костта беше двойна и на края й имаше човешки крак.
Не извика, нито припадна. Все още здраво стиснала метлата, се върна в къщата и се обади на полицията на Холоуман. Като свърши това, се настани на границата с калната локва, за да пази, докато пристигне помощ, а кучетата, сплашени, но не и победени, я наобиколиха.
Патрик отцепи целия район около поточето и първо се зае с гроба, който се намираше само на десет метра от мястото, на което кучетата се бяха сбили за кокала.
— Предполагам, че миещите мечки са били първи — каза той на Кармайн, — но съм сигурен, че тя — да, това трябва да е Франсин — е нарочно погребана така, че да бъде изровена бързо. Само на една педя в земята. Осем от десетте парчета са си още на мястото. Пол намери дясната раменна кост в храстите, оглозгана от миещите мечки. Лявата подбедрица и стъпалото са привлекли вниманието на госпожа Кинетон. Пуснал съм най-добрите полицаи да търсят главата, но не вярвам, че е тук.
— Нито пък аз — отвърна Кармайн. — И пак се връщаме в „Хъг“.
— Така изглежда. Моята версия е, че има зъб на някого там.
Кармайн остави Патрик да си върши работата и отиде в къщата, където Рут Кинетон беше готова и вече можеше да говори, макар че никак не беше безразлична към съдбата на Франсин Мърей.
— Горкото дете! Трябваше него да ръфат кучетата, ама прекалено хубаво ще е така да стане. Бих го изпържила жив, ще го сложа да седне в тигана, ще запаля огън под него със собствените си ръце и ще го гледам как се готви много бавно — каза тя, притиснала ръка към диафрагмата си. — Имате ли нещо против да си направя чай, лейтенант? Оправя ми стомаха.
— Ако може и за мен една чаша, госпожо.
— Защо при нас? — попита тя. — Това искам да знам.
— И аз, госпожо Кинетон. Но по-важното е дали снощи сте видели, или чули нещо?
— Сигурен ли сте, че е станало снощи?
— Така предполагам, но ми разкажете и за всичко необичайно, което ви се е случило през последните девет нощи.
— Нищо — отвърна тя и постави по една торбичка чай в двете големи порцеланови чаши. — Не съм чувала никакви шумове. О, кучетата лаят, но те си лаят постоянно. Семейство Дезмънд се бяха скарали — викаха, пищяха, чупеха съдове. Това стана по-предната нощ. Но се случва редовно. Той е алкохолик. — Замисли се за малко. — Тя също.
— Щяхте ли да чуете нещо, ако спяхте?
— Не спя много и никога не заспивам, преди синът ми да се прибере — каза Рут, изпълнена с гордост. — Той е мозъчен хирург в „Чъб“, оперира малките мехурчета във вените, които се пръсват и правят бели.