Колекционерът на пеперуди

Разбира се — съгласи се Уинслоу, обърса сълзите си и си тръгна с походка на голяма котка.

— Цялото училище тъгува — обясни директорът.

— И с право. Мога ли да набера външна линия от този телефон? Благодаря.

Потърси Патрик, който все още беше на работа.

— Ела сам, ако можеш, а ако не можеш, прати Пол, Ейб и Кори и цялата си апаратура. Може би имаме някаква следа.

— Имате ли нещо против да изчакате с мен, господин Деймиън? — попита той, като се върна при вече затворения сандък, върху чийто капак лежеше якето на Франсин.

— Разбира се, че не — отвърна Деймиън. Изкашля се, пренесе тежестта си на другия крак и въздъхна дълбоко. — Лейтенант, ще се чувствам, все едно не си изпълнявам задълженията, ако не ви кажа, че назряват проблеми.

— Проблеми ли?

— Расови проблеми. „Черната бригада“ прави мощна кампания и използва изчезването на Франсин като повод. Тя не е испаноговореща и когато попълва формуляри, се определя като чернокожа. Никога не споря с моите цветнокожи ученици как да се самоопределят расово, лейтенант — за мен това е накърняване на правата им. Придържам се към новата концепция за коренното население, че само човек от коренното население може да реши какъв е. — Поклати глава и се намръщи. — Но аз се отклоних. Мисълта ми е, че някои от моите най-буйни ученици казват, че става въпрос за бял човек, убиец на чернокожи момичета и че полицията не си дава зор да го хване, защото е влиятелен служител в „Хъг“ и има много връзки сред политиците. Тъй като в моето училище има петдесет и два процента чернокожи ученици и четиридесет и осем процента бели, ако не държа под контрол привържениците на „Черната бригада“, ще настане страшна бъркотия.

— Боже, само това ни трябва! Господин Деймиън, правим и невъзможното, за да открием убиеца, давам ви честната си дума. Просто не знаем нищо за него, не знаем дали работи в „Хъг“, пък и никой в „Хъг“ няма политическо влияние! Но ви благодаря за предупреждението, ще се погрижа в „Травис“ да има охрана. — Премести погледа си от сандъка към вратата, от която се влизаше в топлата връзка към централната сграда. — Имате ли нещо против да поразгледам? Как да стигна до кабинета по химия оттук? Лаборатория ли е или е класна стая?

— Направо по коридора, класна стая е. Лабораторията е в крилото с другите лаборатории. Заповядайте, лейтенант, огледайте, където искате — каза Деймиън, отиде до един стол, седна в него и зарови в длани главата си.

Вратата към прохода беше обикновена, а не с двойно заключване. Дали някога е била с двойно заключване? От тази страна не можеше да се отвори без ключ. Кармайн влезе в триметровия тунел и се озова директно срещу дамските тоалетни.

Убиецът знае всичко! — помисли си той поразен. Сграбчил я е, когато е отишла до тоалетната, а тя е била известна с честите си посещения там, завлякъл я е през триметровия коридор към тунела в празния салон. Най-вероятно е отворил вратата, преди да я хване. И е знаел, че в салона няма да има никого! Така е всяка сряда след часовете, защото тогава идва фирмата, която почиства, за да измие подовете. Но вчера не са чистили, защото Франсин изчезна и не са им позволили да влязат. Когато е дошъл в салона, е пренаредил рогозките, сложил я е в най-близкия сандък и се е погрижил дебелата рогозка на Уинслоу да я покрие напълно. Дали й е запушил устата, или пък й е инжектирал нещо, за да я упои?