Колекционерът на пеперуди
- Автор: Маккалоу Колин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Кодинова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Колекционерът на пеперуди». Краткое содержание книги:
„Травис“ беше най-голямото общинско училище в Холоуман, в него учеха деца от Холоу до северните покрайнини на западната част на града. Повечето ученици бяха чернокожи, но не надвишаваха много белите. От време на време възникваха расови проблеми, но повечето гимназисти се адаптираха добре и се сприятеляваха според личните си предпочитания, а не според цвета на кожата. „Черната бригада“ имаше поддръжници в „Травис“, но същото се отнасяше и за няколко други общества и църкви. Най-популярни бяха тези младежи, които разумно балансираха между добрите оценки и примерното поведение. Всеки учител от гимназията би се подписал, че хормоните им създаваха повече главоболия от расизма.
Въпреки че полицаите се наблюдаваха най-строго католическите гимназии, и „Травис“ не беше пренебрегната. Когато Франсин Мърей, шестнайсетгодишна десетокласничка от Вали, не се качи на автобуса, шофьорът слезе и побягна към патрулката, паркирана на тротоара пред главната порта. За миг настана хаос. Автобусите спряха и отвориха врати, униформени се качваха в тях и питаха за Франсин Мърей, други пък призоваваха приятелите на Франсин да отидат при тях, а Кармайн Делмонико препускаше с колата си към „Травис“ заедно с Кори и Ейб.
Не бе забравил и „Хъг“. Преди фордът да потегли, даде указания на Марсиано да провери дали всички в „Хъг“ са на работа и с какво се занимават.
— Не можем да си позволим да изпратим там кола, затова обади се на госпожица Дюпре и й предай от мое име, че искам да знам за всеки един кога къде е бил, отнася се и за посещенията в тоалетната. Можеш да й имаш доверие, Дани, но не й казвай повече, отколкото трябва.
След като претърсиха цялото училище, от физкултурния салон до мансардите, учителите се стекоха на двора, където многоуважаваният чернокож директор Дерек Деймиън крачеше нагоре-надолу. Продължаваха да пристигат полицейски коли. След като се уверяха, че в подопечните им училища няма липсващи ученици, охраняващите ги полицаи напускаха постовете си, за да разпитват децата и учителите от „Травис“, да претърсят гимназията навсякъде и да отклоняват умиращите от любопитство ученици, които се пречкаха.
— Казва се Франсин Мърей — обясни господин Деймиън на Кармайн. — Трябваше да е в онзи автобус — и го посочи, — но не се появи. Била е в последния час по химия и мога да ви уверя, че напусна сградата с група приятели. Те се пръснаха в двора и тръгнаха към автобусите или пеша към вкъщи. Лейтенант Делмонико, това е ужасно, ужасно!
— Като се разстройвате, няма да помогнете нито на нея, нито на нас, господин Деймиън — каза Кармайн. — А сега най-важното. Как изглежда Франсин?
— Като изчезналите момичета — каза Деймиън и се разплака. — Толкова е красива и обичана от всички! Пълна отличничка, никога не е създавала проблеми, прекрасен пример за съучениците си.
— От карибски произход ли е?
— Не, доколкото знам — отвърна директорът, докато си бършеше сълзите. — Предполагам, че затова не ни направи впечатление. Навсякъде във вестниците пишеше, че са с латинска кръв, а тя не е. От едно от старите чернокожи семейства на Кънетикът е, но от смесен брак. Случва се, лейтенант, независимо колко хора са против. О, мили боже, мили боже, какво ще правя сега?
— Господин Деймиън, да не би да искате да ми кажете, че единият родител на Франсин е чернокож, а другият — бял? — попита Кармайн.
— Да, така смятам, така смятам.
Ейб и Кори отидоха да говорят с униформените, да им кажат да претърсят всички автобуси и после да ги пускат да тръгват, но да съберат приятелите на Франсин и да ги пазят, докато бъдат разпитани.
— Сигурен ли сте, че не е някъде в училището? — попита Кармайн сержант О’Брайън, когато той изведе полицаите си и учителите от огромното здание.
— Тя не е вътре, лейтенант, кълна се. Отворих всяко шкафче, погледнах под всеки чин и във всяка тоалетна, в стола, в салона, в класните стаи, конферентната зала, складовете, котелното, мансардите, учебните лаборатории, стаята на портиера — претърсил съм всеки проклет ъгъл — докладва запотеният О’Брайън.
— Кой я е видял последен? — попита Кармайн учителите, някои от които плачеха и трепереха от шока.
— Излезе от моя кабинет с приятелките си — каза госпожица Коруин, учителката по химия. — Останах след тях да подредя, не ги последвах. О, ще ми се да бях!
— Не се самоизмъчвайте, госпожо, нямало е как да знаете — успокои я Кармайн и огледа останалите. — Някой друг да я е виждал?