Колекционерът на пеперуди

Претърсихме всеки квадратен сантиметър на това училище два пъти, но не я намерихме. И когато не я открихме, разбрахме, че е дванайсетата жертва, отвлечена от „Травис“, преди радиостанцията на полицейската кола да се свърже с базата. И двата пъти някой от търсещите е отворил този сандък и е видял това, което е видял във всички останали — навити гимнастически рогозки. Може и да е бръкнал вътре, но Франсин нито е помръднала, нито е издала звук. И когато се убедихме, че Франсин я няма, когато изгубихме интерес към „Травис“, той се е върнал и я е взел. Ще поставя на Кори задача да разучи ключалката, той е най-добрият в това.

Може би повтаряме една и съща грешка — да подценяваме прецизността и усилията, които полага, когато планира ударите си. Между две отвличания няма какво друго да прави, освен да крои как ще грабне следващата си жертва. Колко време, преди да го направи, я набелязва? Дали ги е подбрал преди години, когато са били на прага на пубертета? Дали има списък на стената, прилежно оформен в таблица — име, дата на раждане, адрес, училище, религия, раса, навици? Сигурно ги наблюдава, вероятно е знаел за слабия пикочен мехур на Франсин. Дали не е учител по заместване, обикалящ от училище на училище с прекрасни препоръки и безупречна репутация? Това трябва веднага да го проверим.

— Дали е оставил якето, за да ни разиграва, или Франсин е успяла да го скрие в рогозката? — попита той Патрик, докато гледаше как Пол прибира загадъчното яке в пластмасова торба.

— По-скоро смятам, че Франсин го е скрила — отвърна Патрик. — Той е нагъл, но да ни остави яке, значи да издаде част от методите си. Досега бяхме убедени, че момичетата са били сграбчвани и веднага отвеждани. Защо да ни казва, че невинаги прави така? Мисля, че иска да вървим все по една съща следа и да гоним един и същ лъч светлина. Което означава, Кармайн, че това откритие не бива по никакъв начин да изтича към пресата. Имаш ли доверие на момчето, което го е намерило? А на директора?