Колекционерът на пеперуди
- Автор: Маккалоу Колин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Кодинова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Колекционерът на пеперуди». Краткое содержание книги:
Не, никой друг не беше. И не, никой не беше забелязал непознати хора наоколо.
Пак го е направил, помисли си Кармайн, докато отиваше към групичката младежи, заявили се като приятели на Франсин Мърей. Грабнал я е, без никой да го види. Днес се навършват шейсет и шест дни от изчезването на Мерседес Алварес, бяхме нащрек, предупредихме всички, показахме снимки на момичета и обясних в какъв тип се цели, засилихме охраната на училищата, хвърлихме всичките си ресурси. Трябваше да го заловим! И какво прави той? Заблуждава ни, че карибският произход е задължителна част от маниите му и сменя етническата група. А аз опровергах Дани Марсиано, когато го предположи. И то точно в „Травис“! В този мравуняк! Хиляда и петстотин ученици! За половината град „Травис“ е школа за престъпници, нехранимайковци и отрепки, а се забравя, че за много свестни бели и чернокожи деца това е място, където получават добро образование.
Най-добрата приятелка на Франсин беше чернокожо момиче на име Кими Уилсън.
— Заедно излязохме от час по химия, господине — каза Кими, подсмърчайки.
— Всички ли сте в този клас по химия?
— Да, господине, ние всички се подготвяме за медицина.
— Продължавай, Кими.
— Помислих, че е отишла до тоалетната. Мехурът на Франсин не държи много, непрекъснато ходи до тоалетната. Не се замислих много, защото я познавам каква е. Не се замислих! — И сълзите потекоха. — О, защо не отидох с нея?
— В един автобус ли пътувате, Кими?
— Да, господине. — Кими направи огромно усилие да овладее чувствата си. — И двете живеем на „Уитни“, във Вали. — Тя посочи към две плачещи бели момичета. — Както и Шарлийн, и Рохан. Бяхме я забравили, докато шофьорът на автобуса не започна поименна проверка и тя не се обади.
— Познаваш ли шофьора на вашия автобус?
— Не по име, господине, не и днешния. Но го знам по физиономия.
До пет следобед гимназия „Травис“ беше напълно празна. След като претърсиха внимателно сградата и околността, полицейският кордон се разпростря още по-нашироко, а през Холоу плъзна слух, че Чудовището от Кънетикът е ударило отново. И то не испаноговореща, а истинско чернокожо момиче. Докато Кармайн пътуваше към къщата на семейство Мърей, Мохамед ел Неср, информиран от Уесли ле Клерк, вече събираше бригадата си.
На половината път до Вали фордът спря до една телефонна кабина, за да говори спокойно с Дани Марсиано. Кармайн не искаше да използва радиостанцията в колата. Някои журналисти можеха да я засичат, освен това много пращеше.
— Има ли отсъстващи в „Хъг“, Дани?
— Само Сесил Потър и Отис Грийн, които са приключили работния си ден. И двамата били вкъщи, когато госпожица Дюпре се обадила. Каза, че всички други били на работа и движението им се знаело.
— Какво можеш да ми кажеш за семейство Мърей? Всичко, което аз успях да разбера, е, че единият родител е бял, а другият чернокож.
— Съвсем обикновено семейство, Кармайн — солта на земята — каза Марсиано и въздъхна. — Единствената разлика е, че доколкото знаем, няма карибска връзка. Редовно посещават местната баптистка църква, затова си позволих да се обадя на пастора им, някой си Леон Уилямс, и да го помоля да отиде при тях да им съобщи новината. Разпространява се със скоростта на светлината и не искам някой досаден съсед да им го каже.
— Благодаря ти, Дани. Нещо друго.
— Бащата е чернокож. Научен сътрудник по електроинженерство в Изследователския институт „Съскинд“, което означава, че преподава и е добре платен. Майката е бяла. Работи по обед в стола на „Съскинд“, сутрин си е вкъщи, изпраща децата на училище и се е прибира, преди да се върнат. Имат две момчета, по-малки от Франсин, които учат в прогимназия „Хигинс“. Преподобният Уилямс ми каза, че семейство Мърей предизвикали известни вълнения, когато преди девет години се преместили на улица „Уитни“, но всяко чудо за три дни и сега са част от местната общност. Много ги харесват, имат приятели от двете раси.
— Благодаря ти, Дани. Доскоро.
Вали беше квартал със смесено население нито много богат, нито беден. От време на време там избухваха расови конфликти, обикновено когато пристигаше ново бяло семейство, но в района нямаше достатъчно собственици на жилища, за да се смята черният цвят на кожата за проблем. Там нямаше анонимни заплахи по пощата, убийства на домашни любимци, изхвърляне на боклука на улицата и графити.
Когато фордът зави по улица „Уитни“, по която имаше парцели от половин акър със скромни къщи, Кармайн усети, че Ейб и Кори се стегнаха.