Призракът на Рембранд
- Автор: Кристофър Пол
- Серия: Фин Райън #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Призракът на Рембранд». Краткое содержание книги:
— Какво правиш?
— Това ще спре кървенето — поясни Кан.
— Какво кървене?
С едно-единствено движение Фу Шън изтегли мачетето от ножницата на кръста си и стовари острия му като бръснач връх върху ръката на полуголия мъж, отсичайки пръстите му при първата става. Парчетата отскочиха заедно с острието и се разпиляха по пода. Блед като платно, мъжът с боксерките гледаше втренчено кръвта и осакатената си ръка. Фу Шън прибра мачетето в ножницата и пристегна още по-силно гумената тръбичка. Кървенето от отсечените пръсти намаля. Русият мъж изглежда беше на косъм да припадне. Голата жена на дивана местеше безумно поглед между ръката му и разпилените по пода парченца от пръсти, после взе, че повърна.
— Това е златно кюлче с тегло една унция от „Нипон Гинко Банк“. Японско. От времето на Втората световна война. Сега струва ли ти се познато?
— Да — процеди мъжа през стиснати зъби.
— Продал си го на малайски търговец на ценни метали. Името му е Уей Ян, а сделката е сключена на Лабуан. — Лабуан беше остров със свободно пристанище на няколко километра от брега на Бруней.
— Да.
— Откъде го взе?
— От един тип, с когото се запознах в… един бордей. Китаец.
— Как се казва?
— Не попитах.
— Откъде го е взел?
— От някакъв кораб.
— Какъв кораб?
— Контрабанден. Опитали се да превземат кораба на китаеца. Само че станало обратното.
— Китаецът убил ли контрабандистите?
— Да. Всичките.
— Колко?
— Петима.
— Какъв е бил корабът?
— Приличал на платноходка за лов на перли. Може да е бил и стар траулер. Стотина тона някъде. Някакъв американец я преустроил за живеене преди много години. Контрабандистите го убили и му взели кораба. Бърз, с големи двигатели. Но с незначително въоръжение. — Мъжът с осакатената ръка простена издълбоко. Лицето му беше станало пепеляво. Шок. След няколко минути щеше да припадне.
— Корабът имал ли си име?
— „Педанг Емас“.
„Златен меч“.
— От кое пристанище?
— Онзи не каза.
— Замбоанга?
— Може би. Може да е бил и „циганче“. Без пристанище.
— И защо ти е казал всичко това?
— Искаше да ми продаде кюлчето. Беше пиян. Нямаше търпение да се похвали.
— Къде стана това и кога?
— Преди два месеца. В Кампонг Сугут.
Крайбрежно селце в провинция Кудат. На източния бряг на море Сулу. Три нощи път с „Черният дракон“. „Златният меч“ вероятно е бил на доходоносен курс от Замбоанга, натоварен с всякакви стоки, от наркотици до оръжие, идващи от китайския материк.
— Китаецът разпитал ли е контрабандистите за златното кюлче?
— Не знам.
Кан вдигна поглед и кимна на Фу Шън. Той изтегли мачетето от ножницата и го вдигна над главата си. Мъжът с осакатената ръка примижа и се сви.
— Попитал ли е за златното кюлче? — повтори въпроса си Кан.
— Да.
— И какво казал контрабандистът?
— Пробутал му някаква измишльотина. Глупава.
— Каква?
— За мъж на сал.
— По-точно?
— Мъжът бил с униформа. Окъсана.
— Каква униформа.
— Каза, че била японска.
— Японска?
— От Втората световна.
— А златото?
— Онзи го предложил на контрабандистите, ако го качат на кораба си. Твърдял, че имал и още кюлчета. Онези го измъчвали. Човекът умрял, преди да им каже откъде е взел златото.
— Шантава история.
— Да, шантава.
— Кампонг Сугут.
— Казах ти вече.
Кан се замисли за теченията и ветровете и за сала с неговия самотен пътник. Посегна да вземе малкото златно кюлче и потри мекия метал между палеца и показалеца си.
— Малкото момиче — проговори Кан.
— Какво?
— Малкото момиче, което е било на тази яхта.
— Какво за нея?
— Изнасилил си я, после си оставил нея и майка й да умрат.
— Е, и?
— Как се казваше?
— Какви ги дрънкаш?
— Дори името й ли не знаеш? Изнасилваш дете и нямаш представа как се казва?
— Майната ти.
— Диа лехер — нареди Кан на Фу Шън.
Китаецът сграбчи мъжа за косата и изви главата му назад, откривайки гърлото. Кан сви ръка в юмрук и го удари с всичката си сила, смаза малките кости и мускули на ларинкса и спука тиреоидния хрущял, по-познат като адамова ябълка. Гърлото се поду моментално и отокът над трахеята спря притока на въздух към дробовете. Лицето на мъжа посиня, той започна да се дърпа неистово, но така или иначе се задушаваше.