Призракът на Рембранд
- Автор: Кристофър Пол
- Серия: Фин Райън #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Призракът на Рембранд». Краткое содержание книги:
Момичето гледаше ужасено.
— Какво става? — изпищя тя. — Какво правите?
Кан удари мъжа повторно, счупи носа и зъбите му, така че кръвта да се стече по синусите и оттам в гърлото — за да го удави.
— Изкарай го на палубата — каза той на Фу Шън на малайски. Измъкна се от тясното сепаре и когато отново излезе на чист въздух, вдиша дълбоко и с облекчение наситения аромат на река и джунгла.
Зад него Фу Шън влачеше умиращия мъж, чиито очи се бяха издули от ужас, докато дробовете му отчаяно се опитваха да всмучат кислород през смазаното гърло.
— Хвърли го през борда — нареди Кан. Бръкна в левия джоб на униформената си куртка, извади тънка, ръчно свита цигара и я запали с клечка кибрит. После погледна към китаеца, който тъкмо прехвърляше умиращия през парапета на „Черният дракон“.
Мъжът потъна в калната вода, после изскочи отново. Лицето му беше посиняло съвсем, дългата коса лепнеше мокра по скалпа. Размаха трескаво ръце, когато първият крокодил го нападна под повърхността на водата. Задавен писък излезе от смазаното му гърло, когато второто влечуго го захапа през кръста и откъсна таза и краката му. Първият крокодил изскочи над водата и разтръска торса му във въздуха. Черва се пукаха под натиска на големите лъскави зъби. Мъжът беше още жив, с отметната назад глава и размахани безсилно ръце, когато крокодилът се превъртя, стисна челюсти и раздроби гръдния му кош. После го отнесе под водата.
— Пак историята за японския моряк — каза Фу Шън.
— Смяташ ли, че има нещо вярно в нея? — попита Кан.
— Чуваме я за трети път.
— Подобни слухове се носят от години.
— Този път беше споменато и конкретно място — Кампонг Сугут.
— Какво мислиш, стари приятелю?
— Мисля, че слуховете са си слухове, а фактите — факти.
Кан се усмихна.
— А приказките, дето бабите ги разправят на внучетата си?
— Имаш предвид Нага Пулау?
— Да. — Нага Пулау, Драконовият остров, Островът на бурите, легендарният дом на Кинабалу и Ямато Не Орочи. Трите съкровища и Кусанаги, Свещения меч. Легендарният остров, обвит в мъгли, обграден от рифове и хиляди потънали кораби, дебнещ някъде в Южнокитайско море и в най-кошмарните сънища на всеки моряк. Нищо чудно там да се кореняха историите за Кинг Конг или за Джурасик парк дори.
Фу Шън изсумтя.
— Мисля, че драконите са за видеоигрите и за белите жени, които си въобразяват, че разбират нещо от фън шуй. Мисля, че приказките са за баби и внучета. Плавам из тези води от момче и никога не съм го виждал. Нага Палау не съществува.
Кан се засмя, после дръпна силно от цигарата си.
— Ти си един кисел старчок.
— Вярно, но поне съм жив старчок, което не може да се каже за нашия приятел Гнусния сърфист. — Фу Шън поклати глава. — Наистина ли са му викали така?
— Явно.
— Американците наистина са странен народ. Не се различават много от анимационните си филмчета в събота сутрин. — Фу Шън беше отдавнашен и верен фен на Бъгс Бъни и компания. Сега той сведе поглед към бързата кална река. — Какво ще правим?
— Ще продължим нататък. Потегляме с „Черният дракон“ към Кампонг Сугут. Ти ще ни последваш с яхтата. Ще се срещнем там след пет дни.
— А нашите приятели от Амстердам?
— Веднъж пропуснахме шанса си. Това няма да се повтори. Намери ми „Кралица Батавия“.
16.
Каюткомпанията на „Кралица Батавия“ представляваше голямо помещение с нисък таван точно под мостика и по посока на носа спрямо машинното отделение. Първоначално предназначена за офицерска столова, по-късно каюткомпанията се беше сдобила с евтина ламперия и се беше превърнала в трапезария за целия екипаж. Подът беше боядисан в отвратително зелено. Имаше няколко сепарета покрай преградните стени и три занитени за пода маси. С годините се бяха появявали рафтове на странни места, някои приютяваха я тостер, я микровълнова фурна, имаше и един огромен радиокасетофон, други бяха претъпкани със сухи продукти или със списания и изпокъсани книжлета с меки корици.
Официално за стопанисването на каюткомпанията отговаряше Базуки, стюардът, но в действителност почистването и останалите задължения се поделяха както дойде между дванайсетчленния екипаж, включително и Соления Хансън, капитана. Поради това помещението беше учудващо чисто и подредено, а и явно използваха някакъв силен почистващ препарат, чийто синтетичен мирис на борова гора едва не задави Фин Райън.