Евангелието на Луцифер
- Автор: Кристофър Пол
- Серия: Фин Райън #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Теодора Божилчева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Евангелието на Луцифер». Краткое содержание книги:
— Тръгна в другата посока. Хайде!
Обърнаха се и се затичаха по бетонната платформа, минаха по мокрия хлъзгав чакъл между релсите и ги прескочиха. Скриха се в другия край на платформата. Хилтс изчака един безкраен момент, после провери дали Бадир не е по петите им.
— Все още ни следа от него. Може да сме извадили късмет.
— Дишай спокойно.
Тръгнаха полуприведени към паркинга покрай тъмната сграда на гарата. Хилтс ходеше от кола на кола и проверяваше през прозорците. Фин избра място с добра видимост и застана на пост. Имаше няколко стълба с лампи, но половината бяха с изпочупени крушки, така че целият перон тънеше в мрак. В сравнение с него хотелът от другата страна на пътя светеше като маяк. Над входа му имаше неонов надпис: Хотел „Олимпик“.
Изведнъж си представи аромата на „Джак и Бени“, евтино ресторантче близо до кампуса на Държавния университет Охайо в Кълъмбъс. Закуска. Идеално приготвени бекон и яйца — рохко сварени яйца, хрупкав бекон, пържени картофки, филийка със сладко от ягоди и кафе. Стомахът й изкурка. Не си спомняше кога за последно беше яла. Някъде по пътя между вилата на стареца и Милано.
Хилтс се върна.
— Какво му има на това място? Всички коли са с аларми. Ако отворя някоя ще събудим целия квартал.
Фин чу хрущене от стъпки по чакъла и един глас се обади от тъмното:
— Дръжте ръцете си така, че да ги виждам.
Тя се вцепени. От сенките се показа човек. Бадир, въоръжен с малка автоматична пушка.
— Отстъпете назад, извън светлината.
— Ами ако не го направим? — попита Хилтс.
— Тогава ще ви застрелям.
— Някой ще чуе изстрела.
— Вие обаче ще сте мъртви. За вас ще е все едно дали някой е чул, или не — Бадир се усмихна.
— Защо правиш това?
— Защото ми плащат.
— Адамсън ли? — попита Хилтс.
— Натам. — Бадир посочи с пушката. — Назад.
— Майната ти!
Една кола влезе в паркинга и за миг фаровете й осветиха трите фигури. Бадир отпусна ръка и скри пушката до тялото си, после отстъпи в сянката. Хилтс и Фин не помръднаха. Колата паркира на едно свободно място. Двигателят спря, фаровете угаснаха и една ниска, дундеста фигура слезе от нея. Мъжът заключи церемониално колата, после се запъти към Фин и Хилтс. Дори от тези няколко крачки, които ги деляха с Бадир, Фин го чуваше как задържа дъха си и знаеше, че дребосъкът с колата е обречен. Той продължи напред и небрежно вдигна ръка като за поздрав. В следващия миг я насочи към сянката и от протегнатата му ръка изригна ярък пламък, последван от тих пукот, сякаш някой спука надут хартиен плик. Първото припламване беше застъпено от второ. Фин чу звук като от спукана гума и Бадир падна в осветеното място. Точно над гърбицата на носа му имаше малка кръгла дупка, а дясното му око представляваше кървава пихтия. Дундестият дребосък отви заглушителя от своя „Стечкин Ей Пи Си“ и го пусна в джоба на старото си сако от туид.
— Би ли го донесъл до багажника, ако обичаш? — помоли учтиво Артър Симпсън. — Твърде стар съм да мъкна трупове. Отразява се зле на лумбагото ми. Какво? — Той се усмихна и в очите му припламнаха искрици зад дебелите стъкла на телените очила.
Фин впери поглед в Бадир. Късоглед или не, стреляше удивително точно, дори в тъмното.
— По-добре първо се представете — проговори Хилтс.
— Ти по-добре помисли, млади приятелю. Едва ли искаш да те заварят с трупа на либийски главорез в краката. Местната жандармерия вероятно ще има някои неудобни въпроси към двама бегълци от закона, търсени за убийство.
— Казва се Симпсън — намеси се Фин — и има право.
— Ти го познаваш?
— Запознахме се в Кайро.
— Добри приятели имаш!
— Мисля, че ви бях от полза — рече в своя защита Симпсън.
Хилтс го изгледа продължително, после се наведе и хвана Бадир под мишниците. Фин го вдигна за краката. Довлякоха го до колата на Симпсън, с нищо неотличаващ се „Мерцедес 240Д“ от деветдесетте. Симпсън отвори багажника и отстъпи.
— Внимавайте да не нацапа постелката.
— Ваша ли е колата? — попита Хилтс.
С Фин наместиха трупа на Бадир, а Симпсън затвори багажника.
— Откраднах я пред хотела — обясни белокосият мъж. — Явно точно навреме.
Той мина откъм шофьорската страна и се настани зад волана. Фин седна до него, а Хилтс отзад.