Тайната на остров Пайн

Слънцето, което залязваше в ранната привечер на Южен Тексас, нахлуваше през прозорците и падаше точно върху екрана. Затова Макс трябваше да стане и да пусне щорите, а после си наля текила и седна с въздишка до Хуан.

— Знаеш ли — започна той, докато прекарваше запотената чаша по челото си, — след като години наред сме използвали нашия самолет, първа класа ми се стори разочарование.

— Започнал си да се вдетиняваш.

— Дрън-дрън.

Хуан провери два пъти протоколите за безопасност и се свърза с „Орегон“. На монитора се появиха образите на Ерик и Марк. По-огромния видеоекран зад гърба им позна, че са в кабината на Ерик. Стоуни беше завършил в Анаполис и дойде в Корпорацията, след като изслужи минималния срок в униформа. Не че не му харесваше в армията, но един командир, воювал във Виетнам с Макс, сметна, че той ще служи по-добре на родината си, ако се присъедини към екипажа на „Орегон“. После Ерик предложи своя приятел Марк Мърфи, с когото се беше запознал в процеса на работа по секретна ракетна програма.

Ерик нямаше излъчването на флотски ветеран. Имаше светлокафяви очи и някак хрисимо поведение. Мърф си беше изработил киберпънкарски стил на обличане, който се набиваше на очи, а Ерик беше по-сдържан и сериозен. Сега носеше бяла риза с разкопчана яка, а Марк се беше докарал с тениска с усмихнатата физиономия на циклоп. И двамата изглеждаха прекалено развълнувани, за да стоят на едно място.

— Здравейте, момчета — поздрави Хуан. — Как върви работата?

— Движим се бързо, шефе — отговори Ерик. — Линда ни нареди да се движим с трийсет и осем възела и тъй като малко страни търгуват с Аржентина, на практика няма кораби, които да избягваме.

— Кога ще пристигнете в „Уилсън-Джордж“?

— След малко повече от три дни, ако не попаднем на лед.

— Ако не срещнем лед — поправи го Макс. — Попадането на лед винаги е лошо за кораба.

— Благодаря за съвета, капитан Смит8 — отговори Марк.

— И така, какво открихте? — попита Кабрило.

— Направо няма да повярвате кои са били тези момчета — възбудено отвърна Ерик. — Били са братята Рониш. Тяхното семейство притежава остров Пайн пред щата Вашингтон.

Хуан примигна изненадано. Бе роден на Западното крайбрежие и знаеше всичко за остров Пайн и прословутата му шахта със съкровището. Това беше история, която го омайваше като малък, него и всичките му приятели.

— Сигурни ли сте?

— Няма никакво съмнение — потвърди Марк. — И какво ще заложиш, че са открили следа в шахтата със съкровището, която ги е накарала да търсят нещо в джунглите на Амазония?

— Чакайте малко. Нека не прибързваме. Започнете от самото начало.