Тайната на остров Пайн
- Автор: Касслер Клайв, Дю Брюл Джек
- Язык: болгарский
- Переводчик: Асен Георгиев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Тайната на остров Пайн». Краткое содержание книги:
— Братята били петима — започна Ерик. — Единият — той заби поглед в бележките си — Доналд, загива на 7 декември 1941, когато правят опит да стигнат до дъното на шахтата. Веднага след това тримата най-големи се записват в армията. Петият от братята е твърде малък. Ник Рониш става един от най-награждаваните морски пехотинци в историята на корпуса. Той взима участие в нападенията на трите острова и е сред първата вълна на Иво Джима. Другият от братята е десантник в осемдесет и първа. Казва се Роналд. Слиза на френския бряг при десанта в Нормандия и стига до Берлин. Последният, Кевин, се записва във флота и става въздушен патрул по брега на Калифорния… с цепелин.
Марк го прекъсна:
— Няколко години след войната купуват един цепелин от армейските излишъци, Кевин си изважда разрешително за управляването му и поемат за Южна Америка.
— Има ли някакви признаци, че са намерили нещо на остров Пайн? — попита Хуан. — Спомням си за голяма експедиция там през 70-те години.
— Точно така. Дуейн Съливан плаща сто хиляди долара на Джеймс Рониш, оцелелия брат, за да му позволи да прави разкопки на острова. Съливан е бил нещо като днешния Ричард Брансън. Направил купища пари от петрол и ги харчел за всякакви налудничави идеи, като самотна обиколка на света с яхта, скок с парашут от балон от две хиляди и петстотин метра височина и прочее. През 1978-а прекарва четири месеца в разкопки на шахтата със съкровището на остров Пайн. Разполагали са с мощна система от помпи и изграждат временен бент, за да попречат на водата да нахлува в шахтата, но не успяват да я пресушат както трябва. Водолази откриват скелета на Доналд Рониш, който по-късно е погребан, и изваждат много боклуци. Обаче когато презареждали помпите, един от работниците загинал. Оставил помпата да работи, разлял бензин и се подпалил. Няколко дни по-късно един от водолазите не декомпенсирал достатъчно и трябвало да го върнат на брега. Тогава Съливан прекратил операцията.
— Точно така — възкликна Хуан. — Сега си спомних. Беше казал нещо като: „Нито една загадка не струва колкото човешки живот“.
Ерик отпи от кутийката с енергийна напитка.
— Няма спор, но ето какво мислим ние с Майк. След войната братята са се върнали на острова и са се оправили с шахтата. Там не е имало съкровище или само толкова, че да купят цепелина, макар че флотът едва ли е искал много за тях по онова време. Както и да е. В шахтата са намерили нещо, карта или нещо изсечено в камъните, което ги е накарало да отидат в Южна Америка.
— Катастрофирали са, преди да го намерят.
— А най-малкият брат? Какво се е случило с него? — полюбопитства Макс.
— Джеймс Рониш е ранен в Корея. Не се е женил, още живее в къщата на родителите си и е собственик на остров Пайн. Имаме адреса и телефонния му номер.
— Както и информация за финансовото му състояние — вметна Марк, поглеждайки един лист. — С днешна дата има в спестовната си сметка хиляда и двеста долара. Четиристотин в чековата книжка и баланс по кредитната карта около хилядарка. Изостанал е с две данъчни вноски, но плаща навреме ипотеката, която преди седем години е учредил за къщата.
— Не ми прилича на човек, чието семейство е открило пиратско съкровище.
— Не. Просто възрастен човек, който живее в очакване на вечния сън — каза Мърф. — Попаднахме на нещо в базата данни на местния вестник. Един предприемач от района обявил, че с Рониш образуват партньорство, за да направят още един опит да намерят нещо в шахтата. Това се е случило преди шест години. Предприемачът щял да осигури парите и екипировката, но от цялата работа нищо не излязло.
Хуан отпи от текилата.
— Имам усещането, че всеки път, когато закъсва за пари, Рониш отваря острова си за проучване.
— Може би си прав — кимна Ерик. — Мога да намеря предприемача, за да разбера защо се е разсъхнала работата.
Мърф се наведе към камерата.
— А аз мога отново да хакна сметката му в банката, за да разбера какви финансови затруднения е имал, когато е обявена уговорката.
— Отменям и двете предложения — обяви Хуан, — защото изобщо няма да се занимаваме с шахтата и съкровището.
Мърф и Ерик заприличаха на деца, лишени от любимото им кученце.
Хуан обаче продължи:
— Ще му кажем, че сме открили останките на братята му и вероятно дневник, който някой от тях е водил след катастрофата. — Никой не беше имал време да прочете напъханите в презерватива листа. Те още бяха в багажа на Кабрило.