Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Герасимов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц». Краткое содержание книги:
— Какви са шансовете ни? — попита Ерик.
— Слабички — отвърна Лендер откровено. — Ако бяхте останали там, на местопрестъплението, можеше да се изгради защита, че сте го убили при самоотбрана. Манфред призна, че е отишъл да търси баща си, за да му даде заповед, която да забрани на Стефан да предприема подобни заговори или други стъпки. Не каза за какво точно става дума, но твърдеше, че Стефан си търсел белята.
— Ще даде ли показания по този въпрос?
— Вече го направи — каза Себастиан Лендер. — Той ще бъде на път за Даркмоор, когато утре Николас поеме официално властта, но разполагам с копие от неговите показания пред кралския магистрат. На места са много неясни и объркани и ако знаех, че ще пледирам от ваше име, щях да съм много по-взискателен и придирчив от кралския служител.
— Не можете ли да му зададете още въпроси? — попита Ру.
— Не и докато не бъде задължен с призовка от краля — отговори правникът. — Но предполагам, че кралят едва ли ще се съгласи.
— Защо не? — попита Ру. — Кралят иска справедливост, нали?
Лендер се усмихна и го погледна с прощаващия поглед на майстор, запитан за нещо очевидно от своя надарен, но необразован чирак.
— Нашият крал повече от всичко е загрижен за справедливостта. Това е свързано с младите му години, прекарани във Велики Кеш. Но също така е заинтересуван убийството на негов благородник да не изглежда проста работа, която може да се размине лесно с бесилото. Има справедливост и справедливост.
— А ние все пак убихме Стефан — въздъхна Ерик.
— Наистина ли тръгнахте да го търсите — каза Себастиан Лендер, като понижи глас — с желание за смърт в сърцето?
Ерик замълча за момент, после каза:
— Да, предполагам, че изпитвах такова чувство. Знаех, че ще се опита да направи нещо на Розалин; предполагах какво ще открия и мислех, че все пак трябва да го убия. Не мога дори да твърдя, че отидох само да я защитя.
Лендер погледна Ру. Слабият младеж кимна и правникът въздъхна дълбоко.
— Ако всичко това е истина, съмнявам се, че има сила, която може да ви спаси. — Той посочи бесилката, която се виждаше през прозореца.
Ерик кимна. Себастиан Лендер напусна без допълнителен коментар.
6.
Откритие
Създанието зашава.
Жената чакаше спокойно, за разлика от свитата на съществото. Някои от придружаващите седяха до стените на огромната зала, говореха си тихо и чакаха тези, които се грижеха за заспалото чудовище, да се присъединят към тях. Жената не се интересуваше от тях, а гледаше събуждащото се създание. За окото на смъртния звярът изглеждаше като прародител на всички дракони — гигантско същество, издигнало се над слугите си. Драконът изглеждаше огромен дори в просторната зала, която служеше за негов дом. Върху издигнати подставки примигваха маслени лампи, но както драконът, така и жената не се нуждаеха от много светлина, за да виждат в мрака. Във въздуха се долавяше слаб мирис на подправки, поставени може би в маслото за горене за освежаване на въздуха.
Накрая драконът отвори очи и примигна — очите му бяха големи като прозорци на дворец. Протегна се, наведе глава и се прозя. Лъснаха жълтеникави зъби с размери на крайпътни стълбове, приличащи на гигантските двуръчни ятагани, използвани във Велики Кеш. Кожата беше причина за оскъдното осветление, защото беше изпъстрена със скъпоценни камъни, закрепени върху пластини, вече позагубили златистия си блясък. По-силното осветление хвърляше снопове разноцветни светлини из залата и драконът имаше главоболие от постоянно танцуващите отражения.
През последното половин столетие се полагаха големи усилия да се запази скрита самоличността на това същество, но легендите за „огромния покрит със скъпоценни камъни дракон“ се ширеха във всички части на кралството.
Жената бе виждала и други дракони, но никой не бе толкова впечатляващ. И макар че нищо не можеше да я изненада, тя признаваше, че съществото наистина изглежда много внушително. Досега си бяха „говорили“ само посредством магичното изкуство и това беше първата им реална среща.
Но жената знаеше, че всъщност това не е истински дракон, макар по рождение да произлизаше от драконския род. Духът на истинския дракон бе загинал в ожесточената битка, станала в същата огромна зала преди петдесет години. В съзнанието, което някога притежаваше Риатх, дъщеря на Руагх — може би най-големият от всички златни дракони — се бе настанил чуждопланетен и древен ум: Оракулът на Аал.