Лъвовете на Ал-Расан

— Разбирам — невъзмутимо изрече жената. — Дошли сте да му търсите отговорност. И как?

Той се поколеба за миг.

— Конете — отвърна накрая.

— Само конете? — Това внезапно го накара да осъзнае накъде бие този разпит. — Тогава защо тръгнахте към стената, сер Гарсия? Конете пасат на юг оттук, всеки може да ги види.

— Омръзна ми да отговарям на въпросите ви — заяви Гарсия, опитвайки се да си придаде достойнство. — И аз, и хората ми се предадохме. Нека кралският съд в Естерен определи размера на откупа.

— Вие вече сте се споразумели за същото с Родриго в Ал-Расан, но въпреки това дойдохте тук с извадени мечове и лоши намерения. Съжалявам, но не мога да приема думата ви. Независимо дали ви е омръзнало, или не, ще трябва да отговаряте на въпросите ми. Защо тръгнахте към стената, млади момко?

Това беше преднамерено оскърбление. Унижен, кипящ от гняв, Гарсия де Рада процеди:

— Съпругът ви трябва да разбере, че има неща, за които се плаща!

Откъм групичката момчета и ратаи се разнесе ропот, който бързо заглъхна. Жената само кимна, сякаш беше очаквала да чуе точно това.

— И вие определяте цената, така ли? — спокойно попита тя.

Гарсия мълчеше.

— Доколкото разбирам, трябваше да я платим аз и синовете ми?

Пред стените се възцари тишина. Над главите им облаците започнаха да се вдигат и да се разпръскват, гонени от лекия ветрец.

— Той заслужава един добър урок! — мрачно каза Гарсия де Рада.

И тогава тя го застреля. Просто вдигна лъка и пусна стрелата с едно-единствено грациозно движение. Право в гърлото му.

— Заслужава добър урок… — замислено повтори Миранда Белмонте д’Алведа, загледана в мъжа под стените, когото току-що беше убила.

— Другите могат да си вървят — добави тя след миг. — Тръгвайте! Нищо няма да ви сторим. Можете да кажете в Естерен, че съм екзекутирала един клетвопрестъпник и разбойник, който заплашваше беззащитна валедийска жена и децата й. Ще дам обяснение лично на краля, ако той пожелае. Предайте това в Естерен. Диего, Фернан, вземете им конете и оръжието! Някои от животните изглеждат прилично.

— Мисля, че татко не би одобрил, дето го застреля — обади се колебливо Фернан.

— Не се обаждай! Ако имам нужда от мнението на децата си, ще им го поискам — ледено го сряза майка му. — А баща ти ще е истински късметлия, ако не му пусна и на него една такава стрела, когато се осмели да се върне. Сега правете каквото ви казах!

— Да, майко — в един глас отвърнаха синовете й.

Момчетата и ратаите се втурнаха да изпълнят нарежданията й, а оцелелите другари на Гарсия де Рада се запрепъваха през полето на запад. В този миг следобедното слънце си проби път през облаците и зелената трева блесна ярка и свежа, окъпана от дъжда и слънчевите лъчи.