Лъвовете на Ал-Расан
- Автор: Кай Гай Гавриел
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвана Миланова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Лъвовете на Ал-Расан». Краткое содержание книги:
Крал Рамиро разширяваше столицата и двореца си.
Едно време — всъщност не чак толкова отдавна — кралете-еднодневки на Еспераня, и единна, и разпокъсана като сега, управляваха в движение. Градовете повече приличаха на села, а дворците бяха такива само на думи. Конете, мулетата и тежките каруци по по-запазените пътища, останали от минали времена, бяха неотменни атрибути на кралската власт, а дворовете им отсядаха ту в един, ту в друг град или замък, и така година след година. От една страна, кралете постоянно трябваше да потушават огньовете на честите бунтове и да отблъскват хищническите набези на Ал-Расан, доколкото им позволяваха силите. От друга, възможностите на джадитските кралства по времето, когато Халифатът в Силвенес беше на върха на славата си, едва позволяваха на монарсите да изхранват себе си и свитите си, без да стоварват непосилно бреме върху плещите на поданиците си.
За двадесет години много неща се бяха променили. И продължаваха да се променят, най-малкото във Валедо, най-богатото и плодородно от трите кралства на някогашната Еспераня, която крал Санчо Дебелия беше разделил между синовете си. Сегашното трескаво строителство в кралската столица беше само част от промените. Две бяха нещата, които го правеха възможно — плащаният от Фезана париас и спирането на набезите от юг. По всичко личеше, че крал Рамиро се стреми да внесе в понятието „монархия“ съвършено нов смисъл. Най-напред той даде да се разбере, че очаква всички благородници и свещеници от най-висок ранг да се събират два пъти годишно в Естерен на сесии, за да се приемат и огласяват законите и главните насоки на политиката. А с издигането на градските стени, които растяха с всеки изминал ден, бързо стана ясно, че Естерен едва ли ще си остане просто най-добре уредената кралска резиденция.
А това ново изобретение, сесиите — доскоро непозната дума в речника на Валедо, явно произхождаща от Валеска — си беше чиста наглост. Ако нямаше армия, на която да разчита, крал Рамиро трудно би си осигурил присъствието на провинциалните благородници. Само че армията беше налице, добре платена и обучена, и това лято почти всички по-важни персони във Валедо благоразумно бяха решили да удостоят Естерен с присъствието си.
Освен всичко останало, хората идваха, тласкани донякъде от любопитство. Естествено и от перспективата да си пийнат и да си похапнат добре за сметка на Рамиро, както и да се позабавляват с платени жени в разрастващия се Естерен. Прахът, шумът и демонстрираното покорство пред волята на краля бяха цената, която трябваше да платят. Царедворците помнеха тревожното и обикновено кратко царуване на редицата негови предшественици и имаха всички основания да смятат, че амбициите на този толкова властолюбив син на Санчо няма да ги тормозят дълго.
Трябваше обаче да се признае, че развлеченията, които им предлагаше, можеха да задоволят и най-придирчивите. В упоменатия ден Рамиро, придворните му и знатните гости от провинцията ловуваха в кралската гора южно от Естерен, недалеч от Варгаските хълмове. На следващия ден трябваше да се състои сесията на кралския съд, но днес те яздеха из тучните поля и зелените гори и убиваха за развлечение сърни и глигани.
Нищо, ако не се смята истинската война, не доставяше на есперанските благородници такова удоволствие, както добрият лов в прекрасен ден като днешния. И от погледите на събралите се не убегна фактът, че кралят, въпреки своите новаторски, направо бунтарски идеи, е един от най-добрите ездачи в тази славна компания.
„В края на краищата, той е син на Санчо — шепнеха си мъжете. — Личи си от пръв поглед!“
Когато крал Рамиро скочи от коня си, за да забие пръв копието си в най-големия глиган за деня, който се хвърли срещу тях от храсталака, дори и най-предубедените и недоволни провинциални благородници гръмко го приветстваха със звън на мечове и копия.
Когато глиганът издъхна, кралят на Валедо се изправи, целият опръскан с кръв, и обходи с поглед гостите. Усмихна се.