Конспирацията срещу Магдалина
- Автор: Гарднър Лорънс
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- Жанр: История
Электронная книга - «Конспирацията срещу Магдалина». Краткое содержание книги:
“се сговориха да го умъртвят”.
Прозвището “Симон Прокажения” се дължи на факта, че отлъчвайки го, общността го е заклеймила
като такъв. Това на свой ред обяснява странния разказ за един прокажен, който приема високопоставени
приятели в хубавия си дом (Матей 26:6 и Марко 14:3).
ВЕЛИКАТА ЕРЕС
През 1959 г. доминиканският монах Антоан Дондениздава един полемичен трактат за Иисус и
Мария Магдалина. Озаглавен Durand de Huesca et la polemique anti-cathare (Дурандо Хуеска и
антикатарската полемика), този труд е изготвен за списание “Архивум фратрум предикаторум” –
годишника на Доминиканския исторически институт в Рим. Разглеждайки средновековните исторически
документи на катарската секта в Южна Франция, Донден отбелязва, че са вярвали в това, че “Мария
Магдалина наистина е била съпруга на Иисус”.
Един век преди преследването на тамплиерите катарите от Лангедок (северозападно от Марсилия,
на Голф дьо Лион), били най-онеправданите хетородоксални християни – или “еретици”, както ги
наричали. Съгласно вярванията си за ролята на Магдалина те поддържали идеята за наследството на
деспосините и наричали месианското потомство Albigens. На старопровансалски albi ( elbe или ylbi)
означава нимфа и Алби било името, дадено на главния катарски център в Лангедок. Така те изразявали
почитта си към майчината линия на Давидовата царска кръв на Граала, известна като Sangreal. (Независимо
от англосаксонската митологична употреба на думата „елф” [на семитски еlef], в Стария завет тази
терминология се отнася за главата на царския род).
През 1208 г. папа Инокентий III смъмрил строго катарите за нехристиянско поведение. На
следващата година папска армия от 30 000 войници под командването на Симон дьо Монфор нахлула в
региона. За заблуда всичките носели червения кръст на кръстоносците от Светите земи, но целта им била
съвсем друга – да изтребят аскетичната секта на катарите (“чистите”), които според папата и френския крал
Филип II били ненавистни еретици. Касапницата продължила тридесет и пет години и взела хиляди жертви,
но кулминацията била през 1244 г., когато над 200 заложници били изгорени на клада.
От религиозна гледна точка учението на катарите може в основни линии да се определи като
гностично – те били изключително духовни хора и вярвали, че духът е чист, а материята осквернена. Макар
че убежденията им били ортодоксални в сравнение с алчните стремежи на Рим, папата се боял от тях
заради друго. Говорело се, че съхраняват някакво велико, свещено съкровище, свързано с фантастични
древни познания – една уникална езотерична мъдрост, наричана “Сапиенция”, която надхвърля рамките на
християнските догми. Районът Лангедок покрива приблизително територията на създаденото през VIII в.
кралство Септимания и бил пропит с традициите на Лазар и Мария Магдалина, която катарите смятали за
християнската майка на Граала.
Подобно на тамплиерите, катарите проявявали абсолютна търпимост към еврейската и
мюсюлманската култура. Всъщност графовете на Тулуза били порицавани от папския престол, задето
допускат евреи на обществени постове. Освен това катарите били застъпници на равенството между
половете, което ги осъдило на яростно преследване от католическата Инквизиция (официално създадена
през 1233 г.), съпроводено с публични обвинения в богохулство и сексуални отклонения. Противно на
обвиненията, доведените да дадат показания свидетели говорели само за катарската “църква на любовта” и
непоклатимата им посветеност в служба на Иисус. Те вярвали в Бог и Светия дух, казвали “Отче наш” и
имали образцово общество със собствена социална система от безплатни училища и болници. Дори
превели Библията на своя език, langue d’oc (откъдето идва и името на региона), а некатарското население се
ползвало равноправно от алтруистичните им дела.
В действителност катарите били сектанти, които проповядвали без разрешение и нямали претенции
към ръкоположените свещеници и богато украсените църкви на своите съседи, католиците. Бернар от
Клерво казва: “Няма по-християнски служби от техните, а нравите им са чисти”. И все пак армията на
папата дошла под прикритието на свята мисия и изтребила общността им от лицето на земята.
Едиктът за унищожение се отнасял не само за мистичните катари, но и за онези, които ги