Конспирацията срещу Магдалина
- Автор: Гарднър Лорънс
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- Жанр: История
Электронная книга - «Конспирацията срещу Магдалина». Краткое содержание книги:
подкрепяли – а това означавало почти цялото население на Лангедок. По онова време, макар че в
географски аспект представлявал част от Франция, районът бил полунезависима страна. Политически
гравитирал към северните кралства на Иберийския полуостров и имал за сюзерен графа на Тулуза. На фона
на преобладаващо потисническия климат в Западна Европа, лангедокското общество било видимо по-
толерантно и космополитно. Всъщност районът бил именит център на трубадурската лирична поезия и
рицарската любов, които процъфтявали под покровителството на графовете на Безие, Фоа, Тулуза и
Прованс. Преподавали се класически езици, заедно с литература, философия и математика. Областта била
сравнително богата и икономически стабилна, но през 1209 г., когато папските войски пристигнали в
подножието на Пиренеите, това щяло да се промени. Като намек за катарската подкрепа на династичните
Albi-gens (царското потомство), жестокото начинание било кръстено Албигойски кръстоносен поход.
От всички религиозни движения, процъфтявали в средновековието, катарството е най-безобидно, а
фактът, че тази секта била свързана с някакви древни познания, не бил нищо ново. Гийом дьо Тулуз дьо
Желон, крал на Септимания, бил основал своята Иудейска академия в Лангедок повече от четири века
преди това. Римските епископи обаче се страхували, че катарите са в състояние да сринат ортодоксалните
църковни доктрини, а за един отчаяно фанатичен режим можело да съществува само едно решение. Именно
затова последвала заповедта: “Избийте ги до крак”.
АРХИВЪТ НА МАГДАЛИНА
Вече стана въпрос за трактата Pistis Sophia от „Правилника на Аскю”, в който се разказва за беседата на
Мария Магдалина и апостолите с Исус през 44 г. Но подобно на тайното евангелие от Марко, има и други
древни текстове, които далеч не представят Мария като обикновена жена. Иполит и предримските
християни например я наричат “апостол над апостолите”.
През 1969 г. Мария е обявена официално за светица от Католическата църква (с празник 22 юли).
Интересно е да се отбележи, че през ХVII в. доминиканският манастир Сент Бом подава същата молба, но
тя е била отхвърлена. Тази инициатива на френските доминиканци е предприета от брат Михаелис от
Прованс, активен реформатор по времето, когато е бил избран за приор на Сен Максимен ла Сент Бом.
Преди това, през 1691 г., историкът Тома Суеж, който съчинил словата за светците за всеки ден от
Доминиканската година, за 22 юли написал: „Мария Магдалина, майка-покровителка на Ордена на
проповедниците”. След това добавил думите: “Ти беше достатъчно добра да ни окажеш честта да гледаш на
нас като на свои деца и братя.. Това толкова те радваше, че пожела скъпоценните останки от тялото ти да
бъдат пазени, а мястото на твоето покаяние почитано”.
Първият доминикански приор Гийом дьо Тонен приел собствеността на манастира Сент Бом от
касианитите на 20 юни 1295 г. и, с изключение на един кратък период по време на Френската революция,
монасите останали да живеят там до 1957 г. Впоследствие Сент Бом би предаден на монахините, които
през 1872 г. били основали там свой манастир. Благодарение на заслугата на Шарл II, крал на Неапол,
Сицилия и Прованс и на неговия съветник и изповедник доминиканец Пиер дьо Ламанон през 1297 г.
празникът на Мария Магдалина вече бил честван от целия Доминикански орден, както препоръчвала
управата му в Болоня. Иисусовата майка Мария по традиция се считала за майка-покровителка на
Доминиканския орден, но Мария Магдалина също била обявена за негова майка-покровителка, което от
самото начало говори за равнопоставеност на двете Марии. Както уместно отбелязва Фра Мортие, автор на
„Доминиканската литургия”, „Проповедниците пазят мощите на Магдалина, а Магдалина пази Ордена на
проповедниците”.
Свидетелство за това се открива в общата иконография на Мария Магдалина, изобразявана
художествено заедно със св. Доминик, а също и със св. Катерина от Сиена, афилиат на Доминиканския
орден от ХIV в., която посетила Сент Бом през 1376 г. Някъде около 1320 г. доминиканският епископна
Савона поръчал на италианския художник Симоне Мартини да го нарисува с Мария Магдалина. Също така
през 20-те години на ХIV в. францисканецът Теобалдо Понтано поръчал на Джото ди Бондоне да го
изобрази по необичаен начин с Мария Магдалина. В тази фреска, която се намира в параклиса на