Последна саможертва
- Автор: Мид Ричел (Райчел)
- Серия: Академия за вампири #6
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- Переводчик: Диана Янакиева Кутева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Последна саможертва». Краткое содержание книги:
Две раси вампири населяват нашия свят. Едните, мороите, са смъртни и влaдеят магиите със земни елементи. Другите, стригоите, са неживи и зли – хранещи се с невинни жертви. Дампирите – полувампири, полухора, са посветили живота си на мороите като техни пазители.
Лиса Драгомир е моройска принцеса. Тя е смъртен вампир с рядка дарба и неразрушима връзка със земните магии. Роуз Хатауей е дампир и най-добра приятелка на Лиса, обучаваща се да бъде неин персонален пазител.
глеждащи къщи, макар че беше съвсем обикновена и постро-
ена от небоядисани дървени дъски. Вътре беше тъмно като в
рог и ние изчакахме, докато Сара запали старомодните фене-
ри. Бях права. Никакво електричество. Това внезапно ме нака-
ра да се запитам дали изобщо има и канализация.
Подът, както и стените, беше от дърво и покрит с ярки, ша-
рени килими. Явно се намирахме в нещо като кухня, дневна
и трапезария едновременно. В средата имаше голяма камина,
дървена маса със столове от едната страна и големи възглав-
ници от другата, които предположих, че изпълняват ролята
на дивани. До камината се виждаха стойки с окачени по тях
изсушени билки, които изпълваха стаята с особено ухание,
смесващо се с миризмата на горящи дърва. Върху стената в
дъното се виждаха три врати и Сара кимна към едната.
– Можете да спите в стаята на момичетата – рече.
– Благодаря – промърморих. Не бях особено сигурна дали
исках да видя какво представлява новото ни убежище. Вече
ми липсваше мотелът. Огледах с любопитство Сара. Изгле-
ждаше на възрастта на Реймънд и беше облечена в семпла,
117
р и ш е л м и й д
синя рокля, стигаща до коленете. Русата ѝ коса бе завързана
на опашка и ми се стори ниска, както обикновените предста-
вители на човешката раса.
– Ти икономка ли си на Реймънд? – Приличаше ми на та-
кава. По шията ѝ се виждаха няколко белега от ухапвания, но
явно не беше захранваща. Поне не изцяло. Може би в тази
комуна захранващите се използваха и за поддръжка на дома-
кинствата.
– Аз съм негова съпруга – усмихна се тя.
Беше истинско постижение за самообладанието ми, че из-
общо успях да смънкам едно:
– О!
Сидни ме стрелна предупредително: Не продължавай. Отно-
во стиснах челюсти и кимнах рязко, за да ѝ покажа, че разбирам.
Само дето не разбирах. Дампирите и мороите често имаха
връзки помежду си. За дампирите беше неизбежно. Постоян-
ните връзки бяха скандални, но не изцяло невъзможни.
Но морои и представители на човешката раса? Това бе
отвъд всякакви представи. Тези две раси не се смесваха от
векове. Преди много време от такива връзки са се родили
дампирите, но с развитието на съвременния свят мороите на-
пълно са се отказали от общуването (в интимно отношение) с
представителите на човешката раса. Ние, разбира се, живеех-
ме сред тях. Мороите и дампирите работеха заедно с хората,
купуваха си съседни къщи и очевидно поддържаха странни
взаимоотношения с тайни общества като това на алхимиците.
И разбира се, мороите се хранеха с човешка кръв – тъкмо в
това беше цялата работа. Ако държаха човеци близо до себе
си, то беше единствено защото са захранващи. Това бе уста-
новеното ниво на близост. Захранващите бяха храна – ясно
и просто. Храна, с която се отнасяха добре, но не и нещо, с
което се сприятеляваш. Морой да прави секс с дампир? Не-
обходимост за продължаване на расата. Морой да прави секс
с дампир и да пие от кръвта му? Мръсно и обидно. Морой да
прави секс с човешко същество, независимо дали пие или не
от кръвта му? Непонятно.
На този свят съществуваха малко неща, които можеха да
ме шокират или обидят. Имах твърде либерални възгледи, що
118
п о с л е д н а с а м о ж е р т в а
се отнасяше до романтичните връзки, но мисълта за брак меж-
ду морой и човек направо ме разби. Нямаше значение дали
човекът беше захранващ – каквато явно бе Сара, – или някой
„над“ обикновените захранващи като Сидни. Човешките съ-
щества и мороите просто не се събираха. Това беше прими-
тивно и грешно, затова вече не се правеше. Е, поне в света, от
който идвах.
За разлика от твоите хора, ние все още спазваме древ-
ните традиции.
Най-странното беше, че независимо колко грешно си ми-
слех, че е всичко това, Сидни би трябвало да е още повече
против, имайки предвид отвращението и ужаса, които изпит-
ваше към вампирите. При все това, предполагам, че се беше
подготвила, затова бе успяла да запази типичното си хладно и
невъзмутимо изражение. Тя не беше изненадана като Дмитрий
и мен, а бях сигурна, че той напълно споделя чувствата ми.
Просто умееше да ги прикрива много по-добре.
Някакво оживление пред вратата ме изтръгна от смайване-
то ми. Реймънд беше пристигнал и не беше сам. Момче дам-