Последна саможертва

мен дампир. – Както е ставало в древността. В битка на живот

и смърт.

Изчаках да чуя завършека на шегата, но този странен тип

явно беше съвсем сериозен. Исках да попитам Сидни в какво

ни беше забъркала, но изглежда вече бяхме минали успешно

проверката. Водачът им се обърна и закрачи по пътеката. Гру-

пата го последва, както и ние. Докато слушах разговора им,

смръщих леко вежди – и не само защото на карта бе заложен

животът ни. Заинтригува ме акцентът им. Служителят в моте-

ла имаше подчертан южняшки акцент, точно както би се очак-

вало в тази част на страната. Тези типове звучаха подобно, но

имаха малко по-различно произношение. Говорът им смътно

ми напомняше акцента на Дмитрий.

Бях толкова напрегната и притеснена, че не забелязах кол-

ко дълго сме вървели. Накрая пътеката ни изведе до нещо,

което приличаше на добре скрит лагер. В средата на широка

поляна гореше голям огън, около който беше насядала една

групичка. От едната страна бяха разпръснати постройки, ко-

ито се губеха в гората заедно с вече по-широката пътека. Би

било преувеличено да се каже, че приличаше на истинска ули-

ца, но създаваше илюзията за град или поне за село. Построй-

ките бяха малки и паянтови, но очевидно в тях се живееше

целогодишно. От другата страна на огъня хълмистата земя

се издигаше рязко нагоре, като се сливаше с Апалачите, за-

кривайки звездите. На проблясващата светлина на пламъците

виждах предната част на планината, изсечена от груби скали,

сред които бяха пръснати дървета, разделени от тъмни дупки.

Вниманието ми се върна отново към живите обитатели. Съ-

браната около огъня тълпа – около двадесетина души – при-

тихна, когато се появихме с ескорта си. Отначало забелязах

само броя им. Боецът в мен броеше противника и планираше

атаката. След това, както и преди малко, се вгледах внимател-

но в лицата им. Още морои, смесени с дампири. И – открити-

ето беше шок за мен – човешки същества.

При това не бяха захранващи. Е, поне не истински захран-

ващи. Дори в мрака можах да видя следите от малки ухапва-

 114 

п о с л е д н а с а м о ж е р т в а

ния по някои от човешките шии, но съдейки по любопитните

им изражения, заключих, че не дават редовно кръв. Не бяха

отнесени, не приличаха на дрогирани. Бяха се смесили с мо-

роите и дампирите, седяха и разговаряха – очевидно цялата

група образуваше нещо като комуна. Запитах се дали тези

човеци не са като алхимиците. Може би и те имаха някакви

делови отношения с представителите на моята раса.

Стегнатите редици около нас започнаха да се разпръсват и

аз пристъпих по-близо до Сидни.

– Какво, за Бога, е всичко това?

– Съхранителите – отвърна тя с нисък глас.

– Съхранители? Какво означава това?

– Това означава – намеси се брадатият морой, – че за раз-

лика от твоите хора, ние все още спазваме древните традиции,

така както всички би трябвало да го правят.