Портата на дявола

Ресторантът се казваше „Ескарпа”, което означаваше „скален връх” на португалски. Името му подхождаше, защото ниската, широка сграда от камък и хоросан се намираше на хълм над Санта Мария, на три четвърти от пътя към върха Пико Алто. Тринайсет километра шофиране по лъкатушещо планинско шосе отведе Кърт и Катерина до входа.

По пътя минаха покрай поля и разкошни гледки, покрай място, където се отдаваха под наем парапланери и безмоторни самолети на туристите. Малкият нает форд на Катерина само десетина пъти заора в чакъла на завоите. Ако трябваше да е честен, Кърт прецени, че само три от тях бяха наистина опасни, тъй като никъде по пътя не се виждаше мантинела.

Но докато гледаше как младата жена управлява умело и натиска газта в точния момент, Кърт реши, че тя е отличен шофьор. Очевидно беше обучена и най-вероятно се опитваше да му опъне нервите.

Той реши да не реагира, спокойно отвори люка на покрива и заговори колко красива е долината и какъв прекрасен изглед се открива оттук.

– Наслаждаваш ли се на пътуването? – попита тя.

– Изключително! – отвърна той. – Само не удряй крави.

Като не изтръгна никаква реакция от него, тя започна да шофира още по-яростно. А Кърт едва сдържаше смеха си.

Когато седнаха на масата пред очите им се откри поразителната гледка на слънцето, което се скриваше в океана. Катерина остави Кърт да поръча храната. Той избра местен специалитет – португалска осолена треска с картофено пюре, както и пресни местни зеленчуци.

Кърт хвърли поглед на листа с вината. Въпреки че имаше няколко отлични френски и испански вина, той смяташе, че местното ястие трябва да бъде придружено от местно вино. На Азорите вино се произвеждаше още от шестнайсети век и се славеше като много добро. Кърт беше чувал, че гроздоберът все още се извършва на ръка. Щеше да е срамота трудът на хората да отиде напразно.

– Ще вземем бутилка „Тераш де Лава” – каза той, като избра бяло вино за рибата.

Катерина кимна одобрително.

– Аз ще избера десерта – настоя тя, усмихната като търговец, който е сключил най-добрата част от сделката.

Той ѝ се усмихна в отговор.

– Звучи честно.

Като предположи, че ще приключат с десерта, преди да е научил тайната ѝ, той избра друга тема.

– Значи ти си изпратена от правителството. Тази тема като че ли малко я изнервяше.

– Казваш го, сякаш е нещо лошо. Сякаш ти не си изпратен от твоето правителство.

– Всъщност не съм – отвърна той. – С Джо сме тук заради състезанието. Просто се наложи да останем по молба на португалското и испанското правителство, за да пазим мира между тях.

– Голяма разлика – няма що – каза тя, като хапна от ордьоврите. – Сигурна съм, че следващия път, когато влязат в спор, ще се наложи папата да удари една черта през света, за да уреди проблема.

Кърт не можа да се сдържи и се засмя.

– За нещастие ние нямаме такава власт.

Виното дойде, той го опита и кимна одобрително.

– И защо те изпратиха тук?

– Мислех, че ще си по-дискретен – засмя се тя.

– Ами дискретността не ми е силната черта.

– Работя за един научен съвет – обясни тя. – Разбира се, те се интересуват от откритието, което сте направили. Няколко откачалки смятат, че останките на дъното са паднали там заради мощния магнетизъм на онази скала. И кой не би си го помислил?