Град на паднали ангели

убие по-рано днес…

— Аз бях там — възрази Джейс.

Очите на Кайл проблеснаха като очите на вълк в нощта.

— Някой се е опитал да те убие? Какво се случи?

Саймън срещна погледа на Джейс от другата страна на стаята. Те мълчаливо се споразумяха

да не споменават за знака на Каин.

— Преди два дни и днес някакви мъже в сиви анцузи ме проследиха и нападнаха.

— Хора ли бяха?

— Не сме сигурни.

— И нямаш представа какво искат от теб?

— Определено искаха да умра — каза Саймън. — Друго наистина не знам.

— Имаме някои следи — каза Джейс. — Ще разследваме случая.

Кайл поклати глава.

— Добре. Каквото и да премълчавате, накрая ще го разбера — той се изправи. — А сега съм

смазан. Отивам да спя. С теб ще се видим на сутринта — каза той на Саймън. — С теб —

обърна се той към Джейс — май пак ще се видим. Ти си първият ловец на сенки, когото

познавам.

— Много жалко — каза Джейс. — Всички, с които тепърва ще се запознаеш, ще бъдат

ужасно разочарование.

Кайл завъртя очи и излезе, затръшвайки вратата на спалнята след себе си.

Саймън погледна Джейс.

— Няма да се върнеш в Института, нали?

Джейс поклати глава.

— Трябва ти защита. Кой знае, някой може пак да се опита да те убие.

— Решението ти да не виждаш Клеъри взима епични размери — каза Саймън и се изправи.

— Някога изобщо ще се прибереш ли?

Джейс го погледна.

— Ами ти?

Саймън влезе в кухнята, взе метла и измете парчетата стъкло от счупената бутилка. Тази му

беше последната. Изхвърли парчетата в кофата и мина покрай Джейс на път за собствената

си малка спалня, където съблече якето, събу обувките си и се хвърли на матрака.

Миг по-късно Джейс влезе в стаята. Огледа се и светлите му вежди се вдигнаха някак

развеселено.

— Страхотно местенце си имаш. Минималистично. Харесва ми.

Саймън се завъртя настрани и се втренчи невярващо в Джейс.

— Моля те, кажи ми, че нямаш намерение да спиш в стаята ми.

Джейс се настани на перваза и погледна надолу към него.

— Нали не се върза на онова с пазителите?

— Не мислех, че ме харесваш толкова много — каза Саймън. — Да не би да следваш

правилото: „Дръж приятелите си близо, а враговете си още по-близо”?

— Мислех, че е: „Дръж приятелите си близо, за да има кой да те закара, когато отидеш до

къщата на врага си, за да се изпикаеш в пощенската му кутия.”

— Почти съм сигурен, че грешиш. Загрижеността ти е по-скоро зловеща, отколкото

трогателна, да знаеш. Аз съм добре. Видя какво става, когато някой се опита да ме нарани.

— Да, видях — каза Джейс. — В крайна сметка обаче онзи, който иска да те убие, ще

разбере за Знака на Каин. И тогава или ще се откаже, или ще намери друг начин да се добере

до теб — той се наведе от перваза на прозореца. — Ето затова съм тук.

Въпреки раздразнението си, Саймън не можа да намери празнини в доводите му или поне не

достатъчно големи, за да си заслужава да ги спомене. Той се търкулна по корем и зарови