Магьосническа кръв
- Автор: Bast Anya
- Серия: Магьосници на елементите #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Магьосническа кръв». Краткое содержание книги:
И тримата замълчаха.
— И вие ли си мислите това, което и аз? — попита Адам накрая. — Може би този демон се опитва да мине обратно под дъгата.
Томас потърка брадичката си и въздъхна.
— Няма как да разберем със сигурност, но мисля, че това е доста добро откритие и силна улика. Може би този демон се опитва да си иде у дома. Може би има заклинание, за което не знаем, което ще му позволи да отвори портал от тази страна.
Изабел хвърли поглед на белите чаршафи и се опита да не ходи там, където спомените й се опитваха да я отведат. Изглежда продължаваше да събира лоши такива.
— Някое заклинание, което изисква много кървава магия.
ПРИСТИГНАХА ОБРАТНО В СБОРИЩЕТО В ДВАНАДЕСЕТ И три минути сутринта, след като бяха претърсили склада за всяко възможно доказателство. Нямаше много. Изабел се облегна на стената до вратата на слабо осветеното фоайе на Сборището и загледа как Адам и Томас влизат след нея.
И двамата изглеждаха изморени и размъкнати. Както и тя, но умората и размъкнатостта изглеждаха дяволски по-добре върху тях, отколкото върху нея. Косата на Адам бе с инч по-дълга и стърчеше на шипове по цялата му глава, а дънките му бяха дразнещо изтъркани на някои места.
Косата на Томас висеше разпусната по рамената му и тъмна набола брада подчертаваше челюстта му. Изглеждаше току-що станал от леглото. Изглеждаше горе-долу така, след като бяха правили секс, очите му притворени и потъмнели от похот. Споменът я накара да потрепери.
— Отивам да си легна. Толкова съм уморен, че не мога и да мисля вече — измънка Адам, когато подминаваше.
— Лека нощ, Адам — измънка в отговор тя.
Томас тръгна да я подминава на път за стълбите. Тя се протегна и докосна ръката му. Той се обърна да я погледне и тя каза:
— Беше прав. Беше прав за това, че не съм толкова силна, колкото ми се ще да мисля. Беше прав за това, че не мога да искам помощ и не допускам хората. — тя сви рамене. — Противно ми е, но си прав.
В отговор Томас само прокара ръка около талията й и я притисна към гърдите си. Устата му се сниши върху нейната. Брадата търкаше кожата около устата й, контрастиращи с топлите му, изучаващи устни.
Изабел нямаше време да диша, още по-малко да възрази срещу импулсивното действие. Искаше, наистина, но способността да го отблъсне бе умряла хленчейки, още щом я докосна.
Тя отвърна на горещата му, напориста уста, без никакво колебание. Той искаше тя да разтвори устни, за да допусне езика му, но тя го изпревари. Наклони уста върху неговата и плъзна език вътре, за да се бори и милва. Ръката му откри подгъва на ризата й и се пъхна под него, където можеше да използва умелите си пръсти, за да масажира мускулите на гърба й. Тялото й смъкна напрежението с една степен, потрепервайки.
Прокарвайки упойващо устни по нейните за известно време, той прекъсна целувката и обхвана с ръка бузата й.
— Може би можеш да се упражняваш на мен.
Изабел залитна назад, чувствайки се леко задъхана. Никой мъж, освен Томас, не бе карал Изабел Новак да се чувства задъхана.
Тя преглътна с усилие и се опита да не позволява на несигурността да се появи в очите й, спомняйки си паник атаката, която бе имала пред Сборището предната нощ и съблазнителната дължина на алеята, отвеждаща далеч от сградата.
Но вече не искаше това. Този страх. Тази самота и самоувереност, които носеше като предпазна броня откак се помнеше.
Взирайки се в очите на Томас, тя осъзна колко много го иска. Не само за секс, но искаше силата и грижовността му, закрилата и интелигентността му.
Тя се усмихна, оставяйки несигурността да изчезне от очите й.
— Искам да опитам, Томас.
Той се приведе и я целуна зашеметен. Тя се улови за ризата му, с пръсти стиснати в юмруци, докато устните му обработваха нейните… зъбите му захапваха долната й устна, езикът му изследваше устата й. Топлина разцъфна в гърдите й, успокояваща и приятна.
Когато той се отдели от нея, Изабел едва фокусираше погледа си, но Томас имаше отнесено изражение на лицето си.
— Той ги събира — каза Томас, потърквайки брадичката си, както когато обмисля нещо. — Това трябва да е. Преследва определени магьосници, с определени качества и абсорбира магията им. Щом се сдобие с правилната комбинация, точния баланс, нещо ще се случи.
На Изабел й трябваше момент, за да се изтръгне от Земята на Щастливите Хормони, където я бе пратила целувката на Томас, и да се фокусира върху важния въпрос.
— Порталът ще се отвори и той ще си иде у дома.