Сянката на койота
- Автор: Уэмбо Джозеф
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Сянката на койота». Краткое содержание книги:
— Здрасти, Мерсия — рече джуджето със слънчевия загар и я огледа похотливо.
— Знаех си, че денят ще бъде твърде хубав — каза тя, побутвайки чашата с бира. Имаше такъв вид, сякаш вече бе изпила много.
— Мерсия — прошепна барманът на детективите. — В лицето не важи, но има най-хубавото тяло в Минерал Спрингс. Всички я желаят, особено Олег. Викаме им Месалина и Клавдий.
— Не, Олег — каза Мерсия на джуджето. — Не обичам извратените типове. Дори много извратените.
После, след като Олег прошепна още нещо в ухото й, тя рече:
— Олег, не ме интересува дали ти е голям колкото на Кинг Конг. Размерът не ме поразява и не искам рокля от шифон, нито масаж със сметана!
— Ще бъда добър с теб, Мерсия — промълви похотливият дребосък. — Бавен съм, но задълбочен.
— Да, като паяк тарантула. Не проявявам интерес. И не искам да върша мръсни неща с джуджета, и ако не ме оставиш на мира, ще извикам някое ченге!
— Може би тези неща не звучат мръсно само с не-джуджетата — подхвърли Джей Едгар Гомес.
— Вече не те разбирам! — сприхаво изрече Олег. — Джей Едгар, дай ми двойно уиски с лед. А за дамата — още една бира.
— Тук е сапунен сериал на живо — каза Гомес на детективите, докато наливаше уиски на джуджето. — Започвам да се питам как ще завърши.
И тогава започнаха да пристигат. Първо, две фризьорки от дамската минерална баня в най-големия хотел в центъра на Палм Спрингс. После петима касиери от банка в Палм Дезърт. Четири сервитьорки от крайградския клуб в Ранчо Мираж. Полицаи от осем районни управления. В седемнадесет и тридесет пивницата беше претъпкана с пиячи, танцьори, развратници, алкохолици, джуджета и пустинни плъхове. Сидни Блекпул се зачуди как ще открият Джоунс, който вече би трябвало да е пристигнал.
Разговорите ескалираха и в заведението ставаше все по-горещо и задимено. За да се защитят, двамата детективи преминаха на твърд алкохол. Единствената разлика от полицейските кръчми в Лос Анджелис беше, че тук най-честата тема беше времето.
— Тук е толкова горещо през лятото — каза Франк Шегаджията на едно новопостъпило ченге, — че започвам да мисля в Целзиеви градуси. Така ми се струва по-хладно.
И както навсякъде, повечето разговори бяха за жени.
— Погледни я! — възкликна Нейтан Хейл Уилсън, посочвайки Мерсия, която танцуваше с детектив от Палм Спрингс и се отпиваше да отбягва „случайния“ допир с Олег Гридли всеки път, когато джуджето се запътеше към грамофонния автомат.
— Тя е Лукреция Борджия на тази долина, но може да изсмуче дирижабъл през градински маркуч.
— Имам две планирани бащинства и една пиянска грешка — изведнъж изхленчи пияният Мейнард Ривас на също така пийнала сервитьорка от крайградски клуб в Индиан Уелс, на която изобщо не й пукаше.
След танца Мерсия мина покрай бара с надеждата, че ще прегазят Олег, ако се опита да предприеме открити действия през трите пласта крака. Но джуджето беше безпощадно.
Детективите го чуха да шепне:
— Трябва да отида до стаята за малки момчета, Мерсия. Веднага ще се върна и ще поговорим.
— Изгарям от нетърпение — въздъхна тя. — Все едно чакам киселинен дъжд или трета световна война.
Олег не отиде до стаята за малки момчета. Тя беше твърде голяма за него. Не можеше да стигне до писоара. Той измърмори нещо и изфуча през задната врата, за да препикае евкалиптите, които предпазваха клуб „11-99“ от ветровете. Видя Рубен, бармана на пивница „Мираж“, който вървеше и с пълно гърло пееше „Монети от небето“, като дрънкаше на някакъв струнен инструмент, без изобщо да може да свири. Изведнъж на Олег му хрумна, че някой може да е отмъкнал Мерсия, и се завтече обратно към клуба.
Изпаднал в сантиментално настроение, Мейнард Ривас седеше от лявата й страна и говореше на Уилсън.
— Не е заради това, че жена ми е напълняла с двадесет и пет килограма, а защото зърната на гърдите й са хлътнали навътре. Странни са. Толкова съм нещастен!
Джей Едгар Гомес действаше бързо и енергично. Нощните сервитьорки бяха пристигнали и едната миеше чаши зад шублера, а другата сипваше чили от огромна тенджера, клокочеща в кухнята.
— По дяволите, това чили е много мазно! — извика Честър Пуф-Паф. — Мога ли да го излея, Едгар? Така ще спася стомаха си.
— Щом не ти харесва, не си купувай — измърмори Гомес, като пафкаше пура и наливаше питиета в седем чаши, демонстрирайки феноменална памет за поръчките на надвикващите се клиенти.