Песен за нибелунгите
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Парашкевов
- Жанр: Прочая древняя литература
Электронная книга - «Песен за нибелунгите». Краткое содержание книги:
Някъде в далечната 1200 година епископът в крайдунавския град Пасау възложил на скромния книжовник Конрад фон Фусесбрунен да обедини устните предания за чутовния нибелунг Зигфрид и прелестната Кримхилда, за последния бургундски владетел Гунтер и неговата съпруга Брунхилда, за безжалостния и алчен Хаген, погубил Зигфрид и потопил в Рейн съкровището на нибелунгите. Така, предполагат учените, възникнал знаменитият средновековен немскоезичен епос „Песен за нибелунгите“.
Перейти на страницу:
Той рече: „Много скоро • при вас ще съм, любима.
Не знам аз някой нещо • срещу ми тук да има.
Родата ви към мене • показва благосклонност,
пред никой рицар мен пък • не ме гнети виновност.“
„Грешите, господарю, • опасност вас грози ви!
Присъни ми се снощи • как планини две сиви
се сринаха върху ви • без всякаква пощада.
Отидете ли вие, • сърцето ми ще страда.“
Притискайки в прегръдка • изящната снага,
целуна той жена си, • изпълнена с тъга,
сбогува се и тръгна • оттам нетърпелив.
Уви, за сетен път тя • съзираше го жив.
Що рицари поеха • към гъстите гори
да се позабавляват! • Безстрашни и добри,
последваха те Гунтер • и свитата позната,
но Гизелхер и Гернот • останаха в палата.
Прехвърлиха отпърво • коне на оня бряг,
понесли за ловците • червено вино, хляб,
месо и разни риби — • храна по вкус преблага,
каквато на царете • богати се полага.
Сред лесове зелени • разпънаха стан свой
ловците горди в близост • с места за водопой
и пасища на дивеч, • ловували где биха.
Че Зигфрид е пристигнал, • на царя съобщиха.
Огледаха местата, • удобни за засада.
„А кой пред нас умело • на дивеч ще попада?“ —
въпрос отправи Зигфрид, • юнакът силен, смел,
към рицарите храбри, • що царят бе довел.
„Предлагам“ — рече Хаген — • „да се разлъчим още
сега ний поотделно, • преди ловът да почне —
да видим аз и царят • накрая с общи сили
кои сред нас най-много • ще са се отличили.
Щом кучета и хора • са веч разпределени,
ще може всяка хайка • по свой път да поеме.
Похвала най-добрият • е редно да получи.“
Заеха се да видят • кой колко ще сполучи.
„Не искам“ — рече Зигфрид — • „аз кучета освен
една чевръста хрътка • да имам покрай мен
следата да подушва • на дивеча в гората.
Тогава плячка ние • ще имаме богата.“
С копоя си яви се • стар опитен ловец
и начаса заведе • безстрашния храбрец
там, гдето има дивеч • в обилие и щом
го зърнеха, убиван • от тях бе яздешком.
Каквото подбереше • немирният копой,
поваляше го мигом • ксантенският герой.
Жребецът му тъй бърз бе, • че нищо не убегна
на Зигфрид и похвала • получи той поредна.
Във всяко нещо беше • безкрайно обигран.
Най-първият им улов — • запенен млад глиган —
бе от ръката ловка • на Зигфрид поразен,
а сетне се натъкна • на лъв той разярен.
Копоят го размърда • иззад една ела,
а Зигфрид лък опъна • с поставена стрела.
Улучен, звярът скокна • три пъти и застина.
От госта възхитена • бе цялата дружина.
Набързо той със зубър • и с лос един се справи,
с див бивол разлютен и • със четри тура здрави.
Жребецът му бе пъргав, • юнакът — настървен:
не се спасиха нито • кошута, ни елен.
В шубраците копоят • надуши друг глиган.
Уплашен, той побягна, • но сетне развилнян
пресрещна Зигфрид с ярост • удържана едва,
към него щом се втурна • тоз майстор на лова.
Съпругът на Кримхилда, • чиято ловкост вече
бе всекиму известна, • го с меча си посече.
При толкоз много плячка • копоя озаптиха,
а пък на Зигфрид всички • бургундци се дивиха.
Ловци го призоваха: • „Владетелю, бъдете
добър и този дивеч • донегде пощадете,
че скоро планина и • гора ще опустеят!“
Словата им успяха • юнака да разсмеят.
Препуснаха нататък • в небивал шум и тропот
коне с ловци и хрътки. • Настаналият грохот
отекна в планината • и в гъсти лесове,
где юрнаха се хайки • на брой дузини две.
Що живина тогава • с живота се прости!
Копнееха мнозина • от славните ловци
да бъдат първенците: • мечтата им угасна,
щом Зигфрид в стана плячка • докара най-опасна.
Ловът почти приключи • и който тръгна сам
към огъня сред стана • със свой товар голям,
донесе дивеч много • и разни кожи скъпи.
В готварната на царя • какво ли не постъпи!
Перейти на страницу: