Неочаквано възмездие
- Автор: Джордж Элизабет
- Язык: болгарский
- Переводчик: Пенка Стефанова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Неочаквано възмездие». Краткое содержание книги:
Тренъроу като че ли разбра колко е абсурдно предложението на полицая. Той каза тихо на Линли:
— Може би ще успея да направя нещо, за да предотвратя белята.
След това отиде до тялото. Приклекна до него, прегледа го набързо, като попипа пулса, измери температурата и повдигна едната ръка, за да провери степента на вкочанясване. После мина от другата му страна и се наведе, за да огледа огромните рани.
— Заклан — промърмори той, вдигна поглед и попита: — Намерихте ли някакво оръжие? — След това огледа стаята и порови из хартиите и боклуците около трупа.
При това кощунство Сейнт Джеймс потрепери. Линли изруга. Полицаят не направи нищо.
Тренъроу кимна към една маша до камината.
— Това би ли могло да е оръжието? — попита той.
Полицай Паркър се ухили. Дъвката му изпука. Той се изкикоти, докато Тренъроу се изправяше на крака.
— Да се направи това ли? — попита младежът. — Аз не мисля, че е достатъчно остро, а вие?
Тренъроу не изглеждаше развеселен.
— Искам да кажа, като оръжие на убийството — каза той. — Камбри не е умрял от кастрирането, полицай. Всеки глупак би могъл да го види.
Паркър обаче не изглеждаше засегнат от намека на Тренъроу.
— Не го е убило. Тъй е. Ама е сложило край на всичко, не смятате ли?
Тренъроу сякаш едва сдържа гневния си отговор.
— Колко време е минало по ваше мнение? — попита дружелюбно полицаят.
— Два или три часа, предполагам. Но със сигурност ще дойде някой от вашите хора, който да ви каже това.
— А, да. Когато дойде — рече полицаят. — С останалите от криминалния отдел. — Той се залюля назад на пети, пукна още веднъж с дъвката и погледна часовника си. — Два или три часа, казвате? Това означава… девет и половина или десет и половина. Е — въздъхна и потри ръце с явно удоволствие, — това все пак е нещо, с което да се започне, нали? А в полицейската работа все трябва да се започне отнякъде.
Четвърта част
Разследване
Десета глава
От момента, в който спряха пред къщичката на управителя на Хауенстоу в два и петнадесет сутринта, събитията започнаха да връхлитат едно след друго. Не че вече не се бяха натрупали в преживяване, твърде сложно, за да бъде асимилирано веднага. Инспектор Едуард Боскоуън се беше погрижил за това само секунди след пристигането си в Гъл Котидж с оперативната група от криминалния отдел на пензънската полиция.
Той хвърли един поглед към полицай Паркър, който се беше изтегнал на кресло на няма и четири стъпки от трупа; втори поглед към Сейнт Джеймс, Тренъроу и Линли в малкото антре; към Дебора в кухнята; към лейди Хелън и Нанси горе; към бебето в креватчето. Лицето му стана мораво. Накрая заговори, но само на полицая, и то с такова премерено самообладание, че никаква друга проява на гняв не бе необходима.
— Да не би да сте се събрали на чай, а, полицай? Независимо от това какво си мислите, вие не сте Лудия шапкар. Или още никой не ви е уведомил за това?
Полицаят се ухили неловко в отговор, изправи се на крака, почеса се под мишницата и кимна, сякаш в знак на съгласие.
— Това е място на престъпление — каза троснато Боскоуън. — Какво, за бога, правят всички тези хора тук?
— Бяха вътре, когато пристигнах — рече Паркър.
— Така ли? — попита Боскоуън с тънка усмивка. Когато Паркър му отвърна със същото, за момент облекчен от погрешно разбраната като добродушие реакция, началникът му се озъби: — Е, сега ги изведи оттук! Именно това е трябвало да направиш още в самото начало, по дяволите!
Самият Линли съзнаваше този факт. Знаеше, че и Сейнт Джеймс го съзнава. И все пак объркването, причинено от истерията на Нанси, от хаоса в дневната и вида на трупа на Камбри, бе накарало и двамата да не обърнат внимание или да забравят, или да изпитат нехарактерно безразличие към този основен принцип на полицейската работа. Не бяха запечатали сцената на престъплението. Макар да не бяха докосвали нищо, бяха стояли в стаята, Тренъроу бе влизал там, без да се споменават Хелън, Дебора и Нанси в кухнята и след това горе. И всички те бяха оставили след себе си влакна, косми и отпечатъци. Какъв кошмар за екипа по съдебна медицина! И той самият — полицай — бе отговорен за създаването на това или поне за непредотвратяването му. Поведението му бе непростимо некомпетентно и не можеше да се оправдае пред себе си, че не е разсъждавал трезво, понеже се е познавал с действащите лица в престъплението. Защото и преди бе познавал такива, но винаги бе успявал да запази самообладание. Но не и този път. Загуби самообладание още в момента, в който Сейнт Джеймс се опита да забърка Дебора.