Спомен за светлина

Андрол не отвърна. Какво можеше да каже? Че подозира, че човекът, когото бяха познавали като Велин, е мъртъв? Че цялата Черна кула скоро няма да е нищо освен тези чудовища със сбъркани очи, фалшиви усмивки и мъртви души?

- Не му вярвам за Логаин - каза Линд. - Нещо става тук, Андрол. Ще накарам Фраск да го проследи тази нощ, да види къде…

- Не - каза Андрол. - Не. Недей.

Фраск беше съпругът й, мъж, който бе нает да помага на Хенре Хаслин в обучението в боравене с меч в Черната кула. Таим беше смятал, че боят с меч е безполезен за Аша’ман, но лорд Дракона бе настоял мъжете да се учат.

Тя го изгледа.

- Не казваш, че вярваш…

- Казвам, че точно сега сме в голяма опасност, Линд, и не искам Фраск да влоши нещата още повече. Направи ми услуга. Следи какво още ще каже Велин тази нощ. Може би нещо ще ми помогне да разбера.

- Добре - отвърна тя и го изгледа недоверчиво.

Андрол кимна на Налаам и Канлер и те станаха и тръгнаха към него. Дъждът пердашеше по покрива и чардака навън. Велин продължаваше да говори и мъжете го слушаха. Да, беше невероятно, че бе сменил страните толкова бързо, и това щеше да направи някои от тях подозрителни. Но много хора го уважаваха, а начинът, по който беше съвсем леко _сбъркан_, не се набиваше на очи, освен ако човек не го познаваше добре.

- Линд - каза Андрол, щом тя понечи да си тръгне.

Тя го погледна през рамо.

- Виж… заключи здраво хана тази нощ. После може би ще е добре с Фраск да се скриете в мазето с малко храна, нали? Вратата за мазето здрава ли е?

- Да. Не че ще свърши работа.

Все едно щеше да е колко здрава е вратата, ако дойдеше някой с Единствената сила.

Налаам и Канлер дойдоха при тях и Андрол се обърна да излезе - и почти се блъсна в мъж, застанал на прага зад него. Не беше чул приближаването му. Дъжд капеше от палтото му на Аша’ман с Меча и Дракона на високата яка.

Атал Мишраил беше на страната на Таим от самото начало. Нямаше празните очи на другите, злото в него си беше лично негово. Висок, с дълга златиста коса, усмихнат, но в погледа му нямаше нищо весело.

Като го видя, Певара се стъписа, а Налаам изруга и сграбчи Единствената сила.

- Хайде, хайде. Няма нужда от свади.

Мезар пристъпи от дъжда до Мишраил. Въпреки преобразяването си ниският побелял доманец излъчваше благоразумие.

Андрол го погледна в очите - и все едно се взря в дълбока пещера. Място, където никога не беше грейвала светлина.

- Здрасти, Андрол - каза Мезар и отпусна ръка на рамото на Мишраил, сякаш двамата бяха приятели от дълго време. - Та защо трябва добрата стопанка Линд да се плаши и да се залоства в мазето си? Черната кула е едно от най-безопасните места, нали?

- Тъмна и пълна с бури нощ ме прави недоверчив - каза Андрол.

- Може би е разумно - отвърна Мезар. - Но все пак излизаш в нея. Защо не останеш на топло? Налаам, бих искал да ми разкажеш една от историите си. Може би за времето, когато с баща ти сте посетили Шара?

- Не е добра за разказване - каза Налаам. - А и не я помня добре.