Богинята на светлината
- Автор: Каст Филис Кристина
- Серия: Призоваването на Богинята #3
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: ProBook
- ISBN: 978–954–2928–09–6
- Переводчик: Надежда Русева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Богинята на светлината». Краткое содержание книги:
— Нося нещо за теб. Мисля, че сега е идеалният момент да ти го подаря. — Аполон бръкна в джоба си и извади нежна златна верижка. Вдигна я и малката кръгла монета, която висеше на верижката, грейна на светлината. Върху монетата беше изсечен твърдият профил на гръцки бог.
— О, прекрасна е! — прошепна Памела. Монетата беше грубо оформена. Приличаше по-скоро на нащърбено кръгче, отколкото на обикновена монета. Памела осъзна, че неправилните очертания показваха колко е стара.
— Не мога да я приема! Твърде скъпа е!
— Уверявам те, че не ми е струвала нищо. Имам я от много отдавна. Моля те, ще ми доставиш огромно удоволствие, ако я носиш. В края на краищата, току-що обсъждахме бога, изобразен на монетата.
— Наистина ли? Това Аполон ли е? — заинтригувана, Памела се наведе и приюти в дланта си късчето злато, за да разгледа красивия профил.
— Приликата е по-голяма, отколкото със статуята на фонтана — Аполон се усмихна кисело.
— Знаеш ли — каза Памела, прехвърляйки погледа си от монетата върху Феб, — прилича на теб. Искам да кажа — не точно на теб, но профилът е подобен.
— Това наистина е комплимент — усмивката му стана по-широка.
— Най-малкото до момента, в който не ми кажеш, че приличам и на онази статуя — той посочи с брада едроглавия Аполон на фонтана.
— Не, не! — засмя се Памела. — Нямаш нищо общо с онази статуя.
Аполон се разсмя на иронията на ситуацията.
— Ако носиш монетата, можеш да считаш Аполон за свой личен бог — продължи той. — Би могъл да е твоят талисман. Навярно богът на светлината ще ти помогне да решиш проблемите, които имаш с необичайната молба на клиента си.
Памела гледаше ту монетата, ту Феб, готова да каже „не, благодаря“. Но се поколеба. Какво толкова лошо има да приеме подарък от красив мъж? Тя го харесва, той я харесва. И за миг не повярва, че тази верижка не му е струвало нищо, но той е лекар и може да си го позволи. А и беше интересно съвпадение, че тъкмо говореха за Аполон — богът, който се предполага, че се е влюбил в смъртна жена. Беше глупаво, романтично и нехарактерно за нея, но…
— Благодаря ти, Феб! Приемам я!
Преди Памела да успее да промени решението си, той застана зад гърба й и закачи верижката около дългата й, нежна шия. Преди да го направи, за миг подържа верижката в дланта си и изля върху малкото парче злато огромните си безсмъртни сили.
— Нека ти донесе всичко, което Аполон символизира: светлина, истина, музика, поезия и преди всичко — изцеление.
После постави златната верижка около врата й.
— Това, което каза, е прекрасно — Памела вдигна очи към него и докосна с пръсти монетата. Беше готова да се закълне, че малкото парче метал излъчва топлина, която се разлива по тялото й.
Аполон се усмихна и се наведе, за да докосне устните й със своите. Нямаше намерение целувката да е повече от бърз жест на привързаност, но нейните устни се разтвориха, едната й ръка се плъзна и се притисна в гърдите му. Целувката стана страстна. Феб усети сладостта на устните й. Искаше му се да вкуси още от нея, да я опита цялата. Искаше…
— Ъ, ъ, извинете…
Гласът на сервитьора проби през червената мъгла от страст, която обвиваше Аполон. Богът се озъби страшно на злочестия сервитьор, който бързо отстъпи и се извини.
— Съжалявам, сър! Просто стана малко препълнено тук и се опитвах да мина покрай масата ви.
— Намери друг път! — изръмжа Аполон.
Сервитьорът кимна и се оттегли бързо. Когато Аполон се обърна отново към Памела, лицето й пламтеше, а ръцете покриваха страните й.
Памела отвори уста, погледна го, измърмори нещо неразбираемо, затвори уста и погледна часовника си.
— О! — изпъшка тя.
— Какво има?
— Почти девет е! — Памела грабна малката си златиста чанта и скочи от масата. — О, господи… Забравих. Накъде е предната част на Цезар Палас?
Аполон посочи в посоката на фасадата на Цезар Палас, чудейки се какво й става. Памела тръгна бързо, после спря, пое си дълбоко дъх и се върна там, където той продължаваше да стои. Когато заговори, нервно прокара ръка през късата си коса.
— Извинявай! Просто е толкова нетипично за мен да те целуна по този начин и то пред всички — тя отново се изчерви, спомняйки си усещането да срещне езика му и да отвърне на страстта му. — Това ме подлуди. После изведнъж си спомних, че успях да взема билети за едно представление, за което всичко напоследък е разпродадено и че представлението започва след — тя отново хвърли поглед към часовника си — след петнайсет минути. Затова хукнах като идиот. По стечение на обстоятелствата без теб — и без капка мозък, добави мълчаливо на себе си.