Богинята на светлината

— Така ли? Коя е тя? Някоя богиня?

— Не, открил своята сродна душа в една смъртна жена.

— Смъртна? Хм, сигурно това е само митология. Не мога да си представя истинска жена, която да е толкова глупава, че да поеме риска да обича бог.

Аполон усети как нещо стяга гърдите му.

— Но погледни какъв е резултата. Поела е риск и е намерила сродната си душа!

Усмивката на Памела беше бавна и сладостна.

— Ти наистина си романтик, Феб!

— Да! — каза той по-пламенно, отколкото възнамеряваше. Трябваше да спре и да си поеме дъх, за да успокои бушуващите си емоции. — Невинаги съм бил такъв. Всъщност, по-скоро приличах на Аполон. Задоволявах се да откривам любовта там, където е удобно или приятно и не разсъждавах повече по въпроса. Но чувствам, че се променям — той сви рамене и нарочно заговори с по-небрежен тон. — Навярно затова разбирам толкова добре разказите за бога на светлината.

Памела изучаваше мълчаливо чашата с вино. Не знаеше какво да отговори. Определено бе привлечена от него. Това, което казваше, докосваше сърцето й. Феб изглеждаше толкова открит и честен, но въпреки това тя продължаваше да се страхува. Мисълта за авантюра през уикенда я караше да се чувства леко нервна и замаяна, докато мисълта да започне връзка направо я ужасяваше.

Памела погледна красивото му лице. Той я наблюдаваше внимателно. Тя пое дълбоко дъх, но вместо да пусне някоя хладна саркастична забележка за преобразените в романтици плейбои, чу как от устата й се изплъзва истината.

— Аз съм разведена. Имах неприятен брак. Не! Забрави това! Истината е, че имах ужасен брак. Дори не съм излизала на среща откакто се разведох. Ти си честен с мен, затова и аз трябва да съм честна с теб. Плаша се само като си помисля да започна нова връзка. Не смятам, че съм готова за нещо повече от… — тя се поколеба, защото не искаше да прозвучи като уличница или тъпачка.

— Трябва да се излекуваш — топлият глас на Аполон прекъсна мълчанието й.

— Да, точно така — каза с благодарност Памела. Феб облече в думи това, което усещаше, но не успяваше да изрече.

— И ти ще се излекуваш, сладка Памела — усмихна се Аполон.

— Благодаря за разбирането — отвърна тя и сложи ръката си върху неговата. — Знам, че звучи откачено. Познавам те само от два дни, но в теб има нещо, което ме кара да се чувствам така, сякаш напълно разбираш какво имам предвид.

— Вярно е, сладка Памела. И нямаш представа колко рядко се среща връзка като тази между двама души.

Аполон буквално бе живял цяла вечност без подобна връзка.

Памела погали бавно ръката му с палеца си и потъна в синевата на поразителните му очи.

— Е, мисля, че може и да имам някаква представа.

Възелът, който стягаше гърдите на Аполон, изведнъж се отпусна. Не че тя не искаше да се отдаде на любовта, просто беше наранена. Страшно наранена. Трябваше да бъде излекувана и Аполон, богът на светлината, можеше да го направи.