Богинята на светлината

Памела почувства как трепетът от докосването му се пренесе от глезена й през бедрата и се сви на кълбо в стомаха й като продължителна, опияняваща глътка скъпо уиски. Тя изпита истинско съжаление, когато пръстите му се отделиха от крака й.

Аполон направи знак на сервитьора да му донесе чаша вино, преди отново да насочи вниманието си към Памела.

— Вече знаеш какво съм правил днес — мислих за теб. Кажи ми какво прави ти тук, в Лас Вегас, докато времето едва се точеше до срещата ни.

Добре, помисли тя, разговорът е хубаво нещо. Има нужда да поговорят, тъй като й трябва време, както и неангажиращи приказки, за да овладее бушуващите си хормони. Моля те, моля те, моля те, не ми позволявай да бръщолевя като глупачка!

— Първо, направих нещо, което ми се случва рядко, спах до късно.

Той повдигна въпросително една златиста вежда.

— Аз определено съм дневна птица. Обикновено ставам рано, за да изпия бавно сутрешната си чаша кафе, докато гледам прекрасния изгрев над Колорадо.

— Харесваш изгревите?

Тя се усмихна, отпускайки се в познатата тема на разговор.

— Обожавам ги! Всъщност, изгревите са едно от любимите ми неща.

Отговорът й отекна в душата му. Внезапно той изпита копнеж да се разголи пред нея, да й каже кой е, да сподели своя свят и живота си с нея. Тя обича изгрева. Не е ли естествено да обикне и бога на светлината? Всъщност той отвори уста, за да й каже истинското си име, но рационалната част от ума му спря навреме импулса. Не искаше тя автоматично да го „обикне“ като бог. Искаше да се влюби във Феб — мъжа, който се таи вътре в бога. Въпреки това не успя да прикрие огромното желание, което изпълни гласа му, щом заговори:

— Изгревът е много важен и за мен. Може някой път ти и аз заедно да изживеем издигането на слънцето на небосклона.

Памела се изчерви, без да знае какво да каже. Дори не можа да изпелтечи нещо. По дяволите, съвсем е загубила форма в срещите и флиртуването. Когато Феб е до нея има чувството, че не може да си поеме дъх. Тя иска… иска…

Мътните го взели! Иска толкова много неща, когато той я гледа по този начин. Но когато за пръв път срещна Дуейн също бе искала много неща. Тогава й се струваше, че той държи ключа към останалата част от живота й в силните си умели ръце. Реалността обаче показа, че единственото, което държи, са емоционални въжета, с които искаше да я привърже към себе си, да я задуши и да я превърне в нещо, което не е — идеала му за перфектна съпруга. Тя още усещаше горящите рани от въжетата на тази смазваща връзка.

Затова сега не бива да бърза… Трябва да намали темпото и да го дава по-спокойно с Феб. Той изглежда прекрасен, но интуицията й продължава да крещи, че нещата рядко са такива, каквито изглеждат да се забавлява през уикенда беше едно, но да се оплете в още една връзка определено е различно.

Аполон видя в изразителните очи на Памела вътрешната й борба. Усети отдръпването й. Заболя го повече, отколкото можеше да си представи, но нямаше намерение да се отказва толкова лесно. Усмивката му остана топла и открита.