Богинята на светлината

— Тя е богиня! — прошепна Памела на Феб.

— Наистина — промърмори той, доволен, че Памела бе толкова погълната от представлението, че не гледа към него, за да види шокираното му изражение. Той стоеше неподвижно, опитвайки се да сложи на лицето си маска на учтив възторг от спектакъла, който изнасяше сестра му.

Знаеше си! В цялото представление се усещаше примката на олимпийската паяжина от еротизъм. Сега разбираше ясно защо — съвременните смъртни имаха честта да присъства самата богиня Ловджийка. Макар че Артемида обикновено предпочиташе гората и свободата, слухът, разпространяван заради независимия й начин на живот, не бе верен. Тя не бе девствена богиня. Когато поискаше, ставаше изтънчена изкусителка. Беше ясно какво е намислила тази вечер. Искаше да бъде сигурна, че той ще изпълни призоваването. Затова със своята безсмъртна властна целувка бе благословила щедро актьорите — тяхната привлекателност бе подсилена, както и сексуалното напрежение сред публиката. Аполон трябваше да признае, че беше хитро от нейна страна. Дразнещо, но хитро!

Изведнъж публиката отново притаи дъх. Една дребна мускулеста фигура притича по сцената. Очите на Аполон се разшириха от изненада. Сатир! Въпреки че двойните му копита бяха скрити от ботушите и от магията на богинята, а козината, покриваща краката му, не се виждаше под копринените панталони, неговата самоличност беше очевидна за Аполон. Русокосата глава на създанието стигаше не по-високо от талията на Артемида, но голите му гърди и ръце бяха толкова мускулести, че когато се протегна нагоре, за да привика богинята към себе си, изглеждаше сякаш е един от титаните. Сатирът се хвана за края на аления шал и също се издигна над сцената. Там започна еротично преследване — двамата се люлееха над прехласнатата публика, приказното същество примамваше и придумваше, галеше и съблазняваше, докато накрая богинята реши да бъде „заловена“ и двамата бяха спуснати внимателно на сцената. Шокиран, Аполон гледаше как сестра му позволява на горското същество да я обгърне с ръце. Ловджийката се разтопи в целувката му в публична демонстрация на сексуалност, която Аполон знаеше, че сестра му никога не би си позволила на Олимп. Двамата изящни безсмъртни напуснаха сцената с ръце, обвити около телата им. Публиката беше занемяла. Всички погледи бяха вперени към мястото, където богинята се скри. Аполон беше първият, който разчупи прелъстителната магия на сестра си. Скоро към аплодисментите му се присъединиха още ръкопляскания и бурни викове.