Богинята на светлината

— Мислиш ли, че младите жени бяха привлекателни? — прошепна той, когато сцената временно притъмня.

— Да! Искам да кажа… Определено не съм лесбийка, но те бяха толкова прекрасни! — гласът й беше задъхан, а смехът й — чувствено мъркане.

Трябва да не забравя да каже на Ви, че най-после разбирам защо е привлечена от жените, помисли си Памела.

Аполон се наклони към нея, очарован от земната й реакция към представлението.

— Няма нищо лошо в това да оценяваш красотата на женското тяло. Трябва да си направена от камък, за да не се развълнуваш от тях.

Тя точно щеше да прошепне в отговор, че със сигурност не е направена от камък, когато прожекторите осветиха отново сцената и публиката притихна. Този път един изключително мускулест мъж с черна кадифена кожа се появи на сцената през отвор на пода. Той също не бе облечен почти с нищо. Движеше се в такт с музиката, докато към него се присъедини жена, която бе толкова руса, колкото той бе тъмен. Тя бе покрита с ефирна рокля от прозрачни пластове. Щом двамата се срещнаха в средата на сцената и започнаха еротична версия на любовната сцена от балета „Ромео и Жулиета“, той бавно, къс по къс, разви дрехата й, докато и двамата останаха по оскъдни прашки. Движеха се с плавна, чувствена грация и страст, за която Памела не можеше да повярва, че е престорена. Сцената свърши и този път тя с готовност срещна погледа на Феб.

— Те сигурно наистина са влюбени. Никой не може да играе толкова добре. Кълна се, че усещах сексуалното напрежение между тях дори тук, горе.

— Сега кой е романтичният? — попита той, обгръщайки я нежно с ръка и притегляйки я близо до себе си.

До края на спектакъла тя не помръдна, сгушена в топлата прегръдка на Феб. Някъде по средата на представлението постави ръка на бедрото му и я задържа там, върху меката тъкан на панталона, през която усещаше топлината и твърдостта на крака му. Пръстите му преминаха нежно по голата кожа на ръката й, докато галеше гладката вдлъбнатина от вътрешната страна на лакътя й и караше цялото й тяло да настръхва.

„Зуманити“ наистина беше невероятно приключение в света на сладострастието. Спектакълът гъделичкаше и дразнеше, прелъстяваше и прочувстваше. Когато ръката на Феб се плъзна нагоре по нейната, за да погали бавно врата й, тя трябваше да прехапе устни, за да не изстене на глас.

Висока, поразителна червенокоса жена, която много напомняше на Никол Кидман, напусна сцената, след като изпълни невероятно възбуждащ танц на любовна игра със самата себе си. Преди аплодисментите на публиката да стихнат, светлините огряха плътно и дълго парче червена коприна, което се спусна от притъмнелия таван, сякаш някоя великанка случайно бе изпуснала шала си от прозореца на спалнята. Коприната се разви и разкри жена с дълга до кръста коса, която блестеше като злато в светлината на прожекторите. Ръцете й бяха умело вплетени в шала, така че само върховете на голите й, грациозно изпънати пръсти на краката докосваха сцената. Краят на шала се събираше като езеро от вино върху гладката ониксова сцена под нея. Красотата й беше ослепителна и щом публиката я съзря, в театъра се разнесе всеобщ шепот на благоговение. В първия миг изглеждаше, сякаш не бе облечена в нищо друго, освен в покритие от блясък, но когато светлините я огряха и се промениха, Памела видя, че носи фино трико с телесен цвят, осеяно с блестящи диаманти. Музиката започна и шалът бе изтеглен нагоре, а заедно с него се възнесе и блестящата в златисто жена. Тя се въртеше и виеше в чувствен танц, като през цялото време се люлееше над сцената. Беше омайващо!