Богинята на светлината

Щом Аполон затвори вратата, Памела се обърна и се хвърли в обятията му. Той я целуна страстно. Искаше бавно да опита всичко от нея сега, когато най-накрая бяха сами. Ала щом тя изстена в ръцете му, той се наведе, хвана закръгления й задник и я вдигна, така че горещата й сърцевина се притисна силно във възбудените му слабини. Тя се движеше неспокойно срещу него и той прекъсна целувката с пъшкане, опитвайки се да върне контрола върху тялото си.

— Губя ума си от желание по теб! — изстена той, докато езикът и устните й се спускаха с гореща следа по врата му.

— Свали ме долу и ще махна тези дрехи — топлият й дъх погали кожата му.

Той почти я изпусна и тя се разсмя дълбоко и пресипнало. Отстъпи закачливо от него и тръгна заднишком към леглото, протягайки ръка зад гърба си, за да отвори ципа на малката червена рокля. Повдигна прелъстително едното си рамо. Роклята се плъзна свободно и Памела деликатно отстъпи от алената купчинка около ходилата си. Очите на Аполон потънаха в тялото й. Тя носеше нещо черно и дантелено, което почти не прикриваше гърдите й, но ги повдигаше и насочваше примамливо към него, също и подобна ивица дантела, едва скриваща тъмния триъгълник между краката й. Златистите сандали с токове остриета правеха невероятно сексапилни дългите й, голи крака. Щом тя се пресегна отново назад, за да разкопчее бельото си, той се приближи плътно до нея.

Целуна я отново и тя промълви в устните му:

— Искам да усетя голото ти тяло, притиснато в моето!

Като дишаше тежко, Аполон прекъсна целувката, за да издърпа грубо ризата през главата си. Докато той се опитваше да махне панталона си, Памела полегна назад в леглото, като не откъсваше искрящия си поглед от него.

Най-накрая той успя да се съблече и тръгна към леглото, но тя вдигна ръка и го спря:

— Почакай! Постой така и ме остави да те погледам!

Погледът й се плъзна от очите му, които бяха потъмнели до сапфирено, надолу по тялото му. Памела прехапа устни, а после възкликна:

— Феб, ти си най-красивият мъж, когото някога съм виждала! Господи! Погледни кожата си! Покрива мускулите ти като течно злато! — тя поклати глава и се засмя тихо. — Художниците би трябвало да те рисуват, а скулпторите — да извайват тялото ти. Как е възможно да си истински?

Аполон седна на леглото до нея.

— Аз съм истински и това, което се случва между нас, също е истинско. Начинът, по който изглеждам, не е необичаен или изключителен, не е нещо ново за мен — той замълча умислен.

Беше се любил с безброй жени — и богини, и смъртни. Винаги използваше магията на безсмъртната си сила, за да увеличи собственото си удоволствие от любовния акт. Но този път беше различно. Памела беше различна. Не искаше да използва способностите си, за да я прелъсти, искаше тя да усети силата на неговата страст. Искаше да го опознае истински, както не го бе опознала никоя друга жена. Аполон нежно я докосна и продължи: