Богинята на светлината

Аполон се наклони напред, за да вижда по-добре. Възрастната двойка стана бавно и под окуражителните ръкопляскания на публиката се качи на сцената. Светлините намаляха и започна нежен валс. В началото двойката се движеше непохватно, докато най-после влезе в плавен и познат ритъм. Мъжът с посребрена коса завъртя съпругата си, хващайки края на нейната дълга, подобна на роба рокля и публиката ахна от изненада, когато жената се завъртя и роклята й се разви, докато остана на сцената само по трико и загръщаща се, надиплена пола. Тя направи реверанс към зрителите като прекрасна балерина, след което задно със съпруга й продължиха своя валс. Този път се движеха с грацията на професионални танцьори. Възрастният мъж без усилие вдигна все още трептящото й тяло върху рамото си, после се обърна, наведе се и с елегантен жест тя отново се завъртя в ръцете му. Танцът завърши с целувка в средата на сцената.

— Днес ние празнуваме любовта! На всяка възраст, по всеки начин, тя е истинска магия и носи със себе си полъха на безсмъртното. Тръгнете по пътя си с моята благословия, любовници, и се отдайте на насладата. Обичайте се, смейте се и бъдете радостни! — изрече богинята, след което в ярка светлина от прелитащи искри цялата трупа изчезна през един отвор на пода на сцената.

Аплодисментите продължиха дълго, но след като никой от актьорите не се върна за бис, театърът започна да се изпразва. Публиката беше предимно от двойки и когато си тръгваха, сред тях имаше много хванати ръце, интимни разговори и продължителни докосвания.

Когато останалите мъже и жени, седнали до тях на балкона, започнаха да се изнизват, Памела се поколеба. Тя и Феб стояха до любовното им място и за момент двамата бяха съвсем сами — сякаш открили кътче интимност в притъмняващия театър. Памела си помисли, че ситуацията малко напомня на предната нощ, когато се бяха целунали в дъжда. Погледна нагоре към него, обладана от смесица от похот и копнеж, пробягващи през тялото й в такт с пулса на нейното сърце. И в този момент знаеше, че ще прави любов с него. Беше изморена от това да се примирява със задоволеност вместо радост. Тя заговори с внезапен изблик, сякаш думите й трябваше да пробият стена от забрани и предпазливост.

— Караш ме да се чувствам така, сякаш двамата сме в собствен свят, съвсем сами! Понякога, когато те погледна, си мисля, че е възможно човек да има втори шанс!

— Вярвай в това! — пламенно отвърна Аполон. — И вярвай, че никога няма да направя нещо, което да те нарани. Мисли за мен, както мислиш за твоя талисман, Аполон. И аз като него искам да се излекуваш и да бъдеш пълноценна, за да можеш отново да обичаш и да се доверяваш.

Той докосна монетата на врата й. Стори й се, че усеща изцеляващата топлина на това докосване. Сякаш топлата вълна премина през метала и стига право до сърцето й. Уморена от колебания и премисляния, тя плъзна ръце нагоре по гърдите му и се притисна в него.

— Ще направиш ли нещо за мен, Феб?

— Всичко, което е по силите ми — сериозно каза той.