Богинята на светлината

— Е, това е… — тя замълча и се взря в него, търсейки знаци на сарказъм или подигравка — … необичайно. Повечето мъже биха го сметнали за разсейващо и досадно.

— Така ли? — той поклати глава. — Май вече казах, че често мъжете са големи глупци.

— И аз вече се съгласих с теб.

Усмихнаха се един на друг. Памела вдигна импулсивно чашата си.

— За един мъж, който не е глупак.

— Това е тост, към който с удоволствие се присъединявам — той се засмя и чукна чашата си в нейната. — Сега ми кажи за скицата на фонтана. Ти и художничка ли си? Или е същото като да разбираш от архитектура — трябва да имаш основни умения, за да си вършиш добре работата?

Въпросът му й хареса — показваше, че е чул думите й предния ден. Хареса й вниманието, с което чакаше нейния отговор.

— Обичам да рисувам и дори се справям сносно с акварел, но определено не съм толкова добра, че да се нарека художник. Но си прав, рисуването е толкова важно в работата ми, колкото и да разбирам елементарните принципи на архитектурата. Важно е също да имам художествени умения, за да мога да правя макети за дърводелците и тапицерите, та дори и скулптури, за да добият ясна представа какво искат клиентите ми.

И двете вежди на Аполон се повдигнаха бавно, а очите му се обърнаха към чудовищния фонтан пред тях.

Памела проследи погледа му, въздъхна многострадално и кимна с глава.

— Да, позна. Един клиент иска копие на това нещо в двора на вилата си.

— Напълно сигурна ли си, че си го разбрала правилно? — Аполон зяпаше към бълващия вода монолит. Очите му непрестанно се връщаха към отвратителното копие на самия него.

— Напълно сигурна съм! Всъщност това, което правих днес, бе да се опитам да измисля по-стилно, компромисно решение. Той обаче настоява да запазя статуята на Бакхус в центъра — Памела потръпна. — Ще трябва да намеря начин да го накарам да промени решението си.

Все пак успях да се отърва от ужасните странични статуи.

Аполон бързо погледна отново към нея.

— Искаш да кажеш статуите на Цезар, Артемида и… — гласът му се запъна на собственото му име.

— Аполон — предложи му помощ Памела. — Онзи с голямата глава и арфата се предполага, че е богът на Слънцето.

Аполон внимаваше изражението му да остане равнодушно.

— Всъщност, по-правилно е Аполон да се нарича бог на светлината. И инструментът, който държи, е лира, не арфа.

— Хм — отвърна Памела, изучавайки статуята. — Не знаех, че има разлика. Точно така, ти си музикант, нали? Всичко, което знам е, че това страшно нещо свети в неоново зелено и оживява.

— Да — Аполон се опита да не се сгърчи. — Чувал съм…

С очи, все още втренчени в статуята, Памела продължи:

— Не знаех, че Аполон е бог на светлината, мислех, че е само бог на слънцето.

— Римляните го наричали бог на слънцето, но за гърците винаги ще остане техния бог на светлината — покровител на медицината, музиката, поезията и истината.