Богинята на светлината

Памела още не го бе забелязала и той нарочно застана в сянката на голяма колона, така че очите му да я поглъщат на спокойствие. Памела седеше на същата маса, на която и предната вечер и отпиваше от кристална чаша вино. Изглеждаше великолепно. Роклята й бе червена — в пищен, ярък тон, който допълваше тъмната коса и светлата й кожа. Моделът беше прост и елегантен. Меката тъкан обгръщаше тялото й като втора кожа и оставяше на показ голяма част от дългите й, съблазнителни крака.

Аполон се усмихна и поклати глава. Пак беше обула онези обувки. Разбира се не същите като предната вечер. Тези, върху които бе кацнала този път, бяха златни сандали, преминаващи в остриета. Златокосият бог нямаше търпение да види ефекта им върху краката и добре оформените й прасци, докато върви. Гледайки я, почувства как слабините му започват да се стягат и да натежават. Искаше да я вземе веднага — да я отнесе далеч от тълпата и да я качи в стаята й. Там щеше да й покаже какво означава да бъде обичана от бог. Той дори направи половин крачка към нея, преди да се спре.

Не! Не искаше просто да я отвлече. Искаше повече и за да го получи, тя трябваше да го опознае — истинския него. Без значение дали е опиянена от ритуала за призоваване или не — ако всичко между тях е само секс, отношенията му с Памела щяха да се развият подобно на връзките му с всички предишни любовници. След като заситят глада на телата си, щяха да се разделят.

Аполон си помисли за Хадес и Лина и щастието, което двамата откриха в това да са заедно. Той искаше същото щастие за себе си и никога нямаше да го намери, ако похотта е единственото, което го интересува. Аполон излезе от прикритието на сенките и тръгна към бъдещата си любовница с твърда крачка.

Усети момента, в който Памела го видя. Очите й се разшириха, а сочните й устни се извиха в сладка усмивка за добре дошъл. Сърцето на Аполон биеше силно. Какво е това, което изпитва към нея, отвъд изгарящата страст и копнежа? Нервност? Тази малка съвременна смъртна имаше способността да направи бога на светлината нервен.

Когато Аполон се приближи, Памела почувства как през тялото й преминават напрежение и възбуда. Беше доволна, че си купи нова рокля от „Шанел“ и в този момент не се интересуваше, че роклята не беше на разпродажба. Поне бе сигурна, че изглежда добре. Сега всичко, за което трябваше да се притеснява, беше да не отвори устата си и да заговори като идиот.

Очите му бяха по-прекрасни, отколкото си спомняше. Пет пъти по-сини от тези на Пол Нюман. И беше висок! Невероятно! Дяволски! Страхотно висок!

— Добър вечер, сладка Памела — Аполон взе ръката й и я поднесе към устните си. Постара се устните му да се задържат върху кожата й един миг по-дълго от необходимото, но не толкова дълго, че да я накара да изпита неудобство. Остана доволен от нейната реакция — страните й чаровно поруменяха. Аполон нямаше опит във влюбването, но определено бе опитен в правенето на любов.